Русия е главната заплаха за България, Черноморския регион, ЕС и НАТО. Ще продължи да бъде такава и след края на войната в Украйна. Това са част от основните изводи в Проекта за нова национална отбранителна стратегия. Тя е публикувана на Платформата за обществено обсъждане. Ген. Съби Събев посочи пред БНР, че тази стратегия е документ, който е създаден в точното време.
"Той е основополагащ и стратегически. Новото ръководство на МО реагира сравнително бързо и представи такъв проект за обществено обсъждане".
Има доста нови неща, отбеляза ген. Събев.
"Има два нови раздела - "Изграждане на устойчивост“ и "Управление на риска“, както и нова категоризация на въоръжените сили – с висока степен на готовност и с по-ниска степен на готовност. По функционално значение много ясно са определени като сили за въздържане и сили за отбрана. Новата стратегия отчита конкретната среда и рискове за нашата сигурност и отбрана. Има ясна амбиция за изграждане на въоръжените сили в нашата страна по стандартите на НАТО".
Ясно е дефинирана основната заплаха за страната, която досега мъгляво се представяше в нашите стратегически документи – това е Руската федерация, подчерта той.
"Възпирането е сред основните задачи на въоръжените сили - да не се допусне агресия или навлизане на Руската федерация на територията на страни членки на НАТО. За изграждането на способности за възпиране - това вече е по-висока амбиция – по Източния фланг на НАТО страните трябва да изградят определени способности, най-вече с далекобойни средства за поразяване".
Имаме национален план за повишаване на отбранителните разходи до 2%, каза ген. Събев.
"В новата стратегия ясно са формулирани мисиите и задачите на въоръжените сили".
Той не открива проблеми в стратегията. Ген. Съби Събев посочи, че една от задачите, поставени в нея, е да се подобри състоянието на доброволния резерв.
"Досега имахме голям проблем с доброволния резерв. Ще има промени в кадровата политика, при рекламиране на военната служба, във финансовите стимули. Това е един подчертан приоритет в тази отбранителна стратегия".
Във всички случаи, в които имаме изостряне на средата за сигурност и повишаване на заплахите, трябва да има реакция от страна на правителството, обясни още той .
"За съжаление, досега Консултативният съвет по национална сигурност при президента не е свикан. Съветът за сигурност при премиера трябва да набележи мерки. По закон Консултативният съвет по национална сигурност трябва да се събира на три месеца. Това обаче не става и затова останалите институции в България поемат инициативата, най-вече Съветът за сигурност. Трябва да има еднопосочни действия от страна на държавата в тази ситуация – на война в Украйна и в Израел.
