Джо Байдън пристига в Израел в сряда на посещение с голям залог, засенчено от катастрофа още преди Air Force One да кацне на летище "Бен Гурион" в Тел Авив.
Единадесет дни след нападението на "Хамас", при което загинаха най-малко 1400 израелци, президентът на САЩ е изправен пред и без това сложната задача да осигури утеха на една покрусена от скръб нация, като същевременно се опита да убеди нейните лидери да предотвратят хуманитарна криза и дори регионален конфликт.
Но тази деликатна мисия се усложни безкрайно много във вторник, когато експлозия в болница "Ал-Ахли Араби" в Газа уби стотици палестинци, приютени от израелските бомбардировки. Хамас обвини израелски въздушен удар, докато израелските военни твърдяха, че взривът е причинен от палестински ракетен обстрел.
Инцидентът беше достатъчен, за да намали още повече и без това ограничените очаквания от посещението. Почти веднага Махмуд Абас обяви, че се отказва от планираната среща на върха в Йордания, на която Байдън трябваше да проведе разговори с лидера на Палестинската автономия, краля на Йордания Абдула, и египетския президент Абдел Фатах ал-Сиси.
Външният министър на Йордания Айман Сафади заяви пред "Ал Джазира", че срещата на върха е отменена, защото "сега няма смисъл да се говори за нищо друго освен за спиране на войната".
По-късно Белият дом излезе с изявление, в което се казва, че пътуването само е било отложено след консултация с Йордания. Събитията в навечерието на пътуването обаче допълнително подчертаха факта, че президентът има много сложна задача.
Пътуването на Байдън е по покана на израелския министър-председател Бенямин Нетаняху бе предшествано от внимателно обсъждане със съветниците му по национална сигурност и разузнаване.
По своята важност и значимост посещението се сравнява с посещението на президента в Киев през февруари миналата година, където той се появи изненадващо на първата годишнина от нападението на Русия над Украйна, за да покаже солидарност с президента на страната Володимир Зеленски.
Той има хуманната мисия да успокои едно общество, което е в дълбок траур от последиците на опустошителното нападение от 7 октомври, което разклати вярата на израелците в прехваления капацитет за сигурност на страната им.
В същото време, след като потвърди правото на еврейската държава на самозащита непосредствено след нападенията, той има по-сложната задача да разубеди Нетаняху и новосформирания му кабинет по сигурността да не прибързват с наземна инвазия, която според американски официални лица може да се окаже неразрешима и толкова скъпа от гледна точка на палестинските жертви, че международната симпатия бързо ще се оттегли от Израел.
Още по-належаща от гледна точка на президента е необходимостта от леко възпиране на Израел от отговор, който би могъл да провокира по-широк конфликт с участието на Иран и неговата марионетка - ливанската шиитска групировка "Хизбула".
Залогът за Байдън е доверието в близкоизточната дипломатическа стратегия, която вече беше подложена на обстрел още преди опустошителните действия на Хамас.
Администрацията отчаяно се опитва да спаси съкровената си цел да постигне исторически официални връзки между Израел и Саудитска Арабия - ход, който може да промени дипломатическия пейзаж в региона. Една кървава и широкомащабна израелска офанзива в Газа, предизвикала широко разпространен гняв на "арабската улица", вече се разклаща от последиците след 7 октомври и би осуетила изцяло планираното нормализиране.
Това би било геополитически удар за администрацията на Байдън, която възлагаше много надежди на сближаването като защитна стена срещу регионалното навлизане на Китай, разглеждано като нарастваща заплаха, след като по-рано тази година Пекин посредничи за възстановяването на отдавна прекъснатите дипломатически отношения между Саудитска Арабия и Иран.
Байдън също така се стреми към сближаване с фактическия владетел на Саудитското кралство, престолонаследника Мохамед бин Салман - когото някога се закани да превърне в "парий" в отговор на убийството на Джамал Хашоги - в отговор на руската инвазия в Украйна, която накара европейските съюзници на Вашингтон да потърсят алтернативен източник на енергия в богатите на петрол страни от Персийския залив.
От друга страна, президентът има кредит на доверие в Израел благодарение на отношенията си с Нетаняху, които продължават от десетилетия, и на съпричастния си отговор на нападенията, които той определи като най-смъртоносния ден за евреите след Холокоста.
"Тази атака беше кампания на чиста жестокост - не просто омраза, а чиста жестокост - срещу еврейския народ", каза Байдън на среща на американски еврейски лидери в Белия дом.
За разлика от предшественика си от Демократическата партия в Белия дом Барак Обама, който беше в хладни отношения с Нетаняху, Байдън може поне да се позове на топлите си лични връзки с израелския министър-председател - ресурс, който може да се окаже полезен за президента, за да изрази мнението си, че Израел ще сгреши сериозно, ако отново окупира Газа, от която се изтегли през 2005 г.
Но ако не се срещне с Абас или с други палестински официални лица, а води разговори само с израелци, това може да подкопае призивите на Байдън за дипломатическо решение и да даде храна на критиците му.
Каквито и да са ползите в международен план, рисковете са по-малко очевидни. Анализаторите пренебрегват електоралното значение на сегашната криза във вероятния президентски реванш догодина с Доналд Тръмп, който вече си навлече скандали, като критикува Нетаняху и похвали Хизбула като "умна".
"Не мисля, че Байдън би могъл да избегне да направи това. Това беше възможност, от която всеки действащ президент би се възползвал, като се има предвид, че подкрепата за Израел е широко разпространена", каза д-р Лари Сабато, политически анализатор от университета във Вирджиния.
"Избирателите обичат президентите да предприемат действия, а това поставя Байдън в центъра на действията в Близкия изток. Така че това със сигурност помага на имиджа му, но американците не реагират електорално на международните събития, освен ако не са замесени пряко наши войски".
"Байдън може да реши процеса в Близкия изток и това няма да повлияе на начина, по който хората гласуват. Винаги си спомням Джими Картър и срещите на върха в Кемп Дейвид с [тогавашния израелски министър-председател Менахем] Бегин и [египетския президент Ануар] Садат. Той получи много похвали, но това нямаше никакво влияние върху следващите президентски избори".
Анализ на Робърт Тейт, публикуван в "The Guardian". Преводът е на Илияна Марикова, заглавието - на редакцията на ФрогНюз.
