"Наративът на автокрациите се мени според моментния интерес - няма принципи, свързани с общочовешки ценности, да не говорим за международно право, които да попречат на Русия и Китай да заклеймят Израел и да не си премълчат за зверствата на Хамас. Спомням си как и Хитлер бе genosse, сиреч товарищ на Сталин между 1939 и 1941 г, а след това до ден днешен руснаците се брандират като победителите на фашизма - с когото другаруваха", пише икономистът Евгений Кънев.
Евгений Кънев, Facebook. Заглавието е на редакцията на ФрогНюз.
Чета, че Путин и Си заклеймили отношението на Израел към палестинците без думичка за Хамас. И си мисля за ключовата разлика между автокрациите и демокрациите.
Наративът на автокрациите се мени според моментния интерес - няма принципи, свързани с общочовешки ценности, да не говорим за международно право, които да попречат на Русия и Китай да заклеймят Израел и да не си премълчат за зверствата на Хамас. Спомням си как и Хитлер бе genosse, сиреч товарищ на Сталин между 1939 и 1941 г, а след това до ден днешен руснаците се брандират като победителите на фашизма - с когото другаруваха. Да не говорим техните комунистически пъпетс у нас как пръскаха позиви за братство с германските трудещи се срещу англосаксонския империализъм, а след това 50 години слизаха от горите като антифашисти.
Понеже единствената ценност на автокрациите е властта като самоцел за охолство на тесен елит - то и проектирането на твърда сила е единствения лост, който признават, прилагат и уважават. В парадигмата, където властва правото на силата - или си силен и печелиш, или си слаб и губиш. Win -lose. Zero sum game. С други думи - не може някой да печели, ако друг не губи.
Затова и цялата пропаганда на авторитарите представя демокрациите - опасна алтернатива за техните народи - винаги като врагове. А техните действия като коварни, ”лицемерни” и винаги в ущърб на интересите на техните страни.
САЩ се защитава от китайските информационни технологии с шпионски потенциал - заплашва растежа на Китай и да не може да стане номер едно.
Украйна иска да бъде демократична и независима страна - заплашва сигурността на Русия.
Израел е нападнат - неговата реакция към тероризма заплашвала световния мир.
Помните наратива на 1984: “Войната е мир; свободата е робство; невежеството е сила”.
Този пропаганден манталитет е пропил съзнанието и речника и на много наши геополитически коментатори - с процъфтяващ whataboutism. В него винаги САЩ и Русия преди, сега Китай са паритетни сили, които имат геополитическото право с война да решават Но не казват колко пъти Русия и колко пъти САЩ са почвали война и колко чужда земя САЩ са заграбили. А ако почват война - винаги примерът е Ирак - то САЩ са там само заради петрола. Но не казват колко петрол са заграбили?
В това мислене Европа са кукли, васали, дори роби на САЩ, както съветските републики на СССР. НАТО е американски проект за подчинение на Европа - а защо не участва тогава в Ирак?
В това мислене няма място за разбиране на мотиви за война за защита на ценности и принципи.
Защото в това мислене не може да има win-win. И играта да не е zero sum. Т.е че е възможно две страни да намират в преговори за взаимна изгода и заедно да увеличават своята мека сила. Не чрез правото на силата, а чрез силата на правото. Върховенството на правото.
На какво се дължи силата на Европейския съюз и защо е най-успешния и притегателен проект? Именно - защото интересите на малките държави са защитени, когато споделят с големите общи ценности.
А защо много българи не могат да го оценят? Защото смятат, че големите държави ни експлоатират и повече даваме, отколкото вземаме.
Съветският манталитет за твърдата сила, win-lose and zero sum game.
