Дългогодишната безизходица по въпроса за присъединяването на Румъния и България към Шенген може да бъде подложена на ново гласуване в началото на декември. Такова е поне намерението на Испания - страната, която в момента изпълнява шестмесечното ротационно председателство на Съвета на ЕС и определя политическия дневен ред, предаде Euronews.
Приемането на нови членове в Шенгенското пространство, където граничният контрол е премахнат, изисква единодушно одобрение от Съвета по правосъдие и вътрешни работи (ПВР), който събира министрите на вътрешните работи на 27-те държави членки.
Последното заседание на Съвета по правосъдие и вътрешни работи под егидата на испанското председателство е насрочено за 5 и 6 декември.
"Надяваме се, че по време на последния Съвет (по правосъдие и вътрешни работи) на испанското председателство през декември това ще стане реалност", заяви Фернандо Гранде-Марласка, изпълняващ длъжността министър на вътрешните работи на Испания в четвъртък сутринта, като отбеляза, че присъединяването на Румъния и България към Шенген е "приоритет" на испанското председателство.
"Сигурен съм, че това ще бъде възможно. Ще направим (всичко) възможно за декември да постигнем споразумение. Опитваме се да постигнем това споразумение и стискам палци, но работим много усилено по въпроса", добави Гранде-Марласка.
На Румъния и България на 8 декември 2022 година бе отказано влизане в Шенгенското пространство - едно от най-осезаемите постижения на европейската интеграция. Зоната без паспорти обхваща 27 държави, включително 23 членки на ЕС, и над 423 милиона граждани.
От 2011 г. насам Европейската комисия, която разглежда новите кандидатури, заявява, че Румъния и България са изпълнили всички критерии за присъединяване към Шенген, като например обмен на информация за сигурността, полицейско сътрудничество и управление на границите.
Председателят на Комисията, Урсула фон дер Лайен, отправи нов призив за членство по време на годишната си реч за състоянието на Европейския съюз през септември.
"Те го доказаха: България и Румъния са част от нашето Шенгенско пространство. Така че нека най-накрая да ги приемем - без повече отлагане", заяви Фон дер Лайен.
Но Австрия предпречи пътв ни. Страната твърди, че постоянно високият брой незаконни преминавания на външните граници на ЕС, който се оценява на около 232 350 през първите осем месеца на 2023 г., е достатъчно силен аргумент за забавяне на по-нататъшното разширяване на Шенген.
Все повече държави членки, като Австрия, Германия, Полша и Чешката република, въвеждат временен граничен контрол, за да спрат потока от търсещи убежище лица, които пристигат в граничните държави и по-късно се придвижват на север.
"Нашата позиция е, че Шенгенската система като цяло не работи, поради което не сме отворени за нейното разширяване", заяви през август австрийският министър на вътрешните работи Герхард Карнер.
"Въпросът е много чувствителен и в двете страни, тъй като изключването им създава впечатление за дискриминационен проект за двустепенна интеграция", пише европейското издание.
По време на драматично гласуване през декември миналата година страната отхвърли амбициите на Румъния, предизвиквайки яростната реакция на президента Клаус Йоханис. Австрия, заедно с Нидерландия, също се противопостави на кандидатурата на България.
Масло в огъня наля и фактът, че по време на същото гласуване с високи залози Хърватия беше приета за 27-ия член на Шенген.
Оттогава всички погледи са насочени към Виена в очакване на знак за промяна. Търпението обаче се изчерпва: Румъния дори заплаши да заведе дело срещу Австрия в Съда на Европейския съюз, за да оспори повторното вето.
"Работим с Австрия, работим с всички 27 държави членки и мисля, че в крайна сметка ще успеем", заяви Гранде-Марласка в четвъртък сутринта.
Запитан дали Австрия все още оказва съпротива, Гранде-Марласка отговори: "Да, но се опитваме да продължим напред".
ФрогНюз
