Мотивите на Румен Радев са спорни и очевидно има слон в стаята. Най-лошата работа с ветото на президента, е че и той, и приемането на Закона се основават на някакви ангажименти, които са поети. Ние сме поели ангажименти към ЕК, а президентът ни брани от ЕК. Аз така и не видях да се състои истински разговор по темата.
Това каза за ФрогНюз Илиян Василев.
Ето го цялото интервю:
Г-н Василев, президентът Радев наложи вето върху либерализацията на пазара на ток. Според него това ще доведе до рязък скок на цените към началото на 2026 г. Обосновани ли са тези мотиви?
Да се отменя закон заради мотив, че след 3 години нещо може да стане е твърде спорно, дори и като съждение, тъй като се предполага движение на цените на пазара, което нито той, нито правителството, нито който и да било друг може да прогнозира. Това е по-скоро действие, което трябва да оценяваме на фона на ангажиментите, които имаме да либерализираме пазара на ток, и то на фона на форсирано навлизане на ВЕИ и изваждане на мощности.
Мотивите му са спорни и очевидно има слон в стаята. Най-лошата работа с ветото на президента, е че и той, и приемането на Закона се основават на някакви ангажименти, които са поети. Ние сме поели ангажименти към ЕК, а президентът ни брани от ЕК. Аз така и не видях да се състои истински разговор по темата.
Напоследък виждаме, че предпоставките за мек преход не са големи и стават все по-рискови. Един от най-същностните елементи на тази система, която трябва да се балансира бяха водните централи. От 2700 мВт, в момента можем да разполагаме с не повече от 800-900 мВт, а те са критично важни, за да омекотят удара. Нещата от гледна точка на типа на навлизане на ВЕИ-та, соларни инсталации особено, това е много порочна матрица, защото не се приема модела на децентрализирано навлизане на солари, т.е. монтирането им по покривите на жилищните сгради, а се хвърлят огромни пари в мега соларни паркове, които са много трудни за балансиране. Те от една страна изискват много големи инвестиции в мрежи, от друга - още по-големи инвестиции за балансиране.
Президентът обаче в някои отношения има право. Той е наложил вето върху частта с промените за земеделските земи, които свалиха категориите до 5-та и нагоре, а това не би трябвало да става. Произтича от логиката на събитията, че трябва масово, навсякъде да има соларни панели, а с какво ще ги балансираме, никой не казва.
Според президента с новата такса за транзит на руски газ през България от 20 лв./мВтч ще фалира "Булгартрансгаз" и ще пострадат отношенията ни със Сърбия и Унгария. Реално таксата не се ли плаща от "Газпром", а не от неговите клиенти?
Тук президентът си изпълнява ролята на говорител на руските интереси. Това дори не е професионално от негова страна, но все пак той е политик. Естествено таксата се плаща от “Газекспорт”, тя няма отношение към цената, която “Газекспорт” продава в Унгария и в Сърбия, но това е нашият президент, той си има своите тежнения към Кремъл, не е особено обременен от знания и професионализъм в тази област, в крайна сметка такива са му съветниците.
Закъсняла ли е според Вас мярката, не трябваше ли България да я въведе още когато “Газпром” спря газоподаването към страната ни в края на април 2021 година?
Това е проблемът - когато те ни удариха, целта на спирането на този газ, беше да се свали правителството на г-н Петков и това за никого не е тайна. Дали е закъсняла, от гледна точка на това, че е факт - добра мярка, защото иначе “Газпром” има привилегии, които няма никой друг, но президентът пак не е изкушен да говори за тези неща.
Една от големите му привилегии е да вкарва газ през Турция, който няма да продава на пазара на Югоизточна и Източна Европа, включително Австрия и забележете - с преносни тарифи, които никой друг няма. “Газекспорт” продава по дългосрочни договори, той не се съревновава за входни и изходни капацитети от системата всяка година. Никой няма тези права, “Газекспорт” работят по 10 и нагоре годишни договори и тарифите им са два или три пъти по-ниски от тези, които се постигат на другите пазарни продукти. Това създава неравнопоставеност.
Това, което вълнува най-много хората е цената на тока. Има ли вероятност тя да падне, както прогнозират някои експерти. Днес премиерът Денков каза, че поскъпване на цената на тока няма да има.
Нека разделим нещата. Дали ще има поскъпване на цената е в крайна сметка функция не на пазарна игра, а на възможностите на правителството да компенсира пазарен ръст, т.е. да натисне цената надолу. Това са много механизми, видяхте през последните 5 години, че те бяха приложени и спрямо индустриалните потребители, за битовите не говорим, те бяха на регулиран пазар.
От гледна точка на самата себестойност, голяма наивност е да се предполага, че масовото навлизане на солари ще доведе до намаляване на цената. Това е невъзможно, просто защото ако приемем, че имаме едно и също потребление или такова, което не варира, не скача много нагоре, но не пада и надолу, срещу тази маса от платежоспособно търсене, имате все повече и повече мощности. Тези все повече мощности, включително ако приемем и тези, които не работят, за ремонт са, те трябва да бъдат амортизирани, погасявани и т.н.
Сега имаме още един план, затова беше пуснат и този търг за новите 1200 мВт соларни мощности, грантовата схема, но и при нея трябва да се внесат пари, защото само с гарант няма как да се построят тези солари.
Когато виждате, че най-накрая потребителят, чрез цената плаща цялата сметка за поддържането на мрежите, системите за съхранение, батериите също са скъпи и всичко това най-накрая се бори за същия лев на потребителя, ако приемем условието, че цената няма да скача, тогава трябва да си зададем въпроса откъде ще дойдат парите да имаме буфер за успокояване, за натискане на цената надолу.
Едната възможност е през емисионните квоти. Да, но те няма да родят повече приходи, не само защото въглищните централи по обективни причини ще се изтеглят и ще работят по-малко, трябва някой да влезе на пазара и да замести тези солари. Ние нямаме мини, нямаме такива мощности и тук е цялото разковниче. Единственият релевантен модел, който може да ни даде знание, затова какво може да се случи през 2026г - 2030г е да екстраполираме, т.е. да внесем постигнатите през последните 10-ина години тенденции, да променяме системата чрез инвестиции. Да декарбонизираме икономиката си чрез инвестиции. За тези 10 и повече години, сме направили така, че след 6 ч.-7 ч. ние да нямаме мощности, имаме 1%, цялото потребление се генерира от възобновяеми източници, имам предвид вятър и солари. Няма как с тези тенденции и тази скорост на промяна ние да екстраполираме.
Интервю на Констанца Илиева
