“Темата с миналото на моето семейство отдавна е спряла да бъде тема. Ние сме на терен от 27 юни - всеки, който е искал да ме пита, ме е питал. Хората са фокусирани върху проблемите на града”, обясни Терзиев.
След това той обяви и какво ще направи в първите месеци от управлението си.
“Първият проблем е комуникацията, защото знаем, че е скъсана връзката между хората и общината. По същия начин е скъсана и връзката между общината и бизнеса. Трябва да възстановим и Консултативните съвети към общината - тях ги има, но не работят. А няма как да вземеш решение, без да говориш с всички, които ги интересува даденото решение, и които са засегнати от това решение”, каза Терзиев.
Той добави, че друго важно нещо, което може да се направи още в началото на управлението, е подобряване на работата на столичния инспекторат. “Инспекторатът трябва да бъде по-активен, по-резултатен. За да не виждаме препълнени кофи за боклук и т.н. Знам, че 400 инспектори са изписали 860 000 лв. глоби за миналата година. Ако глобата за един препълнен или лошо изчистен контейнер е 500 лв, представете си колко още пари биха били това. Да не говорим, че тези глоби, които се налагат, дори не се събират. Столична община има огромен проблем в това отношение”, заяви Терзиев.
Кандидатът за кмет на София обясни, че са водени разговори със концесионера на “Софийска вода” за промяна в договора. Концесията беше подновена през август до 2034 г. “Трябва да се съобразяваме с това наследство, но трябва да говорим с концесионера какви промени трябва да бъдат направени в капиталовата програма. Да бъдат увеличени тези 10-15 млн., които се отделят в момента, за увеличаване на инфраструктура. В София 90% от населението има канализация, 30% от територията обаче - не. Но не е сериозно в града да няма канализация в XXI век, да има четириетажни блокове със септична яма. Разговорите досега бяха повърхностни. Предстоят тепърва сериозните разговори. Защото това са над 1 млрд. лв, които трябва да се извадят за цялата липсваща канализация”, каза Терзиев.
Според него 5-7 години усилена работа, включително отчуждаване на терени, може да доведат до решаване на проблема с липсата на канализация.
Терзиев обясни и колко струва изграждането на една детска градина. “Изчислява се на базата на една група - 500 000 - 1 000 000 на група. Една детска градина, ако е с 10 групи - максимумът, който може да има по закон, ще излезе 5-10 млн. лв.”, обясни той. Според него стойността на всички детски градини, от които се нуждае София, е около 240 млн. лв. Той каза и че е сигурен, че Общината има нужните средства. “В капиталовата програма има пари, които се прехвърлят от година на година, защото тази програма не се реализира. Плюс това има много други възможности. Има 380 млн. несъбрани данъци и такси от предишни години. Представете си какво може да се
направи с тях”, каза Терзиев.
Темата, която той засега най-пространно, беше тази за сметосъбирането и договорите за тази дейност. “Договорите изтичат през 2025 г. В София най-големите фирми извършват тази дейност на 240 лв/тон. За Пловдив цената е почти два пъти по-ниска при същата дистанция, на която се извозват отпадъците. Освен това в София общинското предприятие извозва на 110 лв/тон., и то, при положение че използва техника под наем от друга фирма. Коя е добрата цена според вас”, риторично попита Терзиев.
След това той отново коментира проблемите с депото в “Садина”. Васил Терзиев пусна видео по темата през седмицата. Последната, трета клетка на депото, се запълва и когато капацитетът й се изчерпа, София отново ще трябва да търси къде да депонира отпадъците си. “Клетката се запълва много бързо, защото заводът за RDF не работи. Генерира се RDF с ниско качество, който не може да бъде горен, защото е мокър. И това е, защото линията за изсушаване на боклука в завода за 350 млн. не работи. И дефакто всичко се пълни в тази клетка. Ние снимахме с дрон как се изхвърля боклукът директно в сметището и се разстила с булдозер отгоре”, каза Терзиев.
Той обясни, че подкрепя идеята в София да не се прави инсинератор по сегашния проект. “ВАС каза, че няма как да се реализира, защото не отговаря на изискванията. С което пропадна и безвъзмездното финансиране за него. Аз съм доволен, че не се реализира, защото с тези параметри,с китайско и турско оборудване, нямаше да покрие стандартите. И щяхме да имаме още една точка, която генерира мръсен въздух - на 2 км от центъра на София”, обясни Терзиев. Той добави, че предвид факта, че инсинератор трудно ще се направи, трябва да се намерят други решения на проблемите с отпадъците. “Оправяне на завода, за да се генерира качествен RDF. Рециклиране - защото и там нивото е ниско. Но няма как да си говорим за проблемите с въздуха на София и да направим проект за инсинератор, който да замърсява въздуха в града”, каза кандидатът за кмет.
Терзиев очерта и стъпки за решаване на проблема “Топлофикация”. Дружеството има 1.8 млрд. лв. задължения и трупа нови всяка година. “За да можеш да дадеш някакъв aктив на концесия, той трябва да има стойност. Дружество с тези дългове, което плаща 200 млн. лв лихви на година и още 200 млн. лв. за емисии, което има корупция на входа, на изхода, на средата - няма как да се случи каквото и да е с него. Започва се от запълване на дупките и сериозна съвместна работа от кмета и общинския съвет. След това с помощ от държавата се преструктурира дългът, защото той тежи. После вече може да се мисли за когенерация, соларни панели, концесия. Но преди да се реши проблемът с дълга и оперативното управление, няма как да се мисли за нещо повече. Трябва политическа воля, за да се реши този проблем. И явно предишното управление не я е имало”, каза Терзиев.
Той разкри и плановете си за Централната минерална баня. “За мен това е голяма пропусната полза, с всичките извори, които са в града. Това е пропиляна възможност да бъдем балнеологичен център. Да дадем на хората още една причина да идват в София. Там има много какво да се желае и със сигурност ще работим по темата”, обеща кандидатът за кмет на София.
За финал Терзиев коментира и темата с Общинския гаранционен фонд за малки и средни предприятия и Специализирания общински приватизационен фонд. “Най-бързият отговор за фондовете - не толкова много средства - 5-6-7 млн., които се разпределят от тях, но много хора в бордове. В СОАПИ са 13 души борд, в другото дружество - 5 души борд, 4 души служители. Това не е функционално”, каза той.
