Генералният директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова, която е на първо официално посещение в България откакто пое поста на 23 октомври миналата година, става доктор хонорис кауза на Великотърновския университет – същият, където
( по внушението на Първанов) местните началници шумно огласиха желанието си да титуловат като учен и Владимир Путин, но не спечелиха благоволението му. Той отказа да уважи енергийния форум в София в края на април 2009 г., унизявайки организатора му Първанов с безцеремомен отказ от заявката да присъства, проваляйки паралелно порива на велотърновските подмазвачи.
Награждаването на Бокова е замислено като част от церемонията в чест на Деня на народните будители. Бокова. Както пише в. „Труд“, тя получава титлата “за принос към развитието и утвърждаването на България в европейското политическо и образователно пространство и за опазване на световното културно-историческо наследство”.
Понеже продължават догадките за „проекта на Първанов“, нека да напомня, че народната будителка с важния международен пост, е всъщност един осъществен успешен проект на същия плановик. „ Проектът Бокова“, досущ както сегашният, беше подготвен лично от Първанов. Той водеше навсякъде по света със себе си Бокова- дори с цената на дипломатически скандали, като онзи в Мексико, когато се оказа, че долетялата извън протоколната договорност Бокова заела мястото на български заместник – външен министър, който пък напуснал в знак на протест официално събитие и се наложило домаканите да го връщат в залата.
Не е чудно, че успешният „проект Бокова“ дава рамо на своя „татко Карло“ в момент, когато от неговата работилница се очаква да проходят други подобни „ проекти“.
Не ми се обсъждат появяващите се в публичното пространство имена на участници в президентския политически политически проект, който се очаква да бъде огласен „знаково“ до седмица-две. Вместо хипотези, предлагам факти: Първанов инвестира с ( нашите пари) в свои проекти за лични цели и после си търси дивидентите от задължените му протежета. „Чиста работа“ – плете мрежи в България и в чужбина, под предлог, че развива държавническа дейност. А когато му се опънат, както от години вече правят от централата в Брюксел, започва да говори с презрение за „чиновниците от Брюксел“.
На 22 октомври той прикани да не се престараваме в опит да се харесаме на чиновниците от Брюксел. Направи го на откриването на Четвъртата национална правно-историческа сесия “Да бъдем равни с другите народи” в Съюза на юристите, посветена на наследството на Левски. Със своя новопридобит евроспектицизъм Първанов се стреми да се хареса на мнозина, които мигом да му „простят“ опитите да се прави на европеец досега.
Понеже не мога да задам въпрос на въпросните „мнозина“, бих попитал само двете „чиновнички“ Ирина Бокова и особено Кристалина Георгиева, която е член на европейското правителство: харесва ли ви новият обрат в говоренето на президента Първанов?
Този повратлив левичар и русофил се превъплъти в носител на награда на името на русофоба Стамболов: беше против НАТО, но стана първи натовец: уж беше и голям привърженик на европейската интеграция, но вече мисли за политическото си оцеляване в байганьовския заден двор и попържа на „европейски чиновници“.
Какво следва в неговите метаморфози? Всичко е възможно, щом му се позволява от управляващите, които оставят не само пространство за неговата публична злоупотреба с власт за лични цели, но и впечатлението, че по някаква причина не смеят да му попречат.
В крайна сметка не е луд онзи, които ни кара да гризнем дръвцето, а онзи, който му го подава. Имахме си „Тато“, сменен от „татко Карло“. В неговата работилница дялкат поредната гега за стадото, което се оставя да бъде водено от такъв „будител“.
Иво Инджев
