Годината е 2011. Поделение 29155 на ГРУ взривява склад за боеприпаси в Ловнидол, България. В него има артилетия, предназначена за Грузия. Това е първата известна терористична атака, извършена от екипа наемни убийци и диверсанти, които по-късно ще отровят Сергей и Юлия Скрипал в Англия, български търговец на оръжие в София, и ще взривят множество други складове и сгради на територията на НАТО.
Така започва обширна статия на разследващите журналисти "Инсайдър". Изданията се сдобиват със записи на пътуванията на агентите и кореспонденция между членовете на поделението, което ги уличава за взривовете в България и отчасти отговаря на въпроса защо толкова много от тези оперативни служители са продължили да заемат високопоставени политически позиции в Русия.
Статията разкрива нови подробности около експлозиите край Ловнидол в средата на ноември преди 12 години и покушението срещу оръжейния търговец Емилиян Гебрев.
В публикацията се посочва, че вероятно страната ни има интерес на ниво национална сигурност да поднови разследването на този случай.
Ключовата фигура зад всяка от тези "черни операции" е ген. Андрей Аверянов - командирът на ГРУ, който наблюдава операциите на звено 29155 и пътувал под прикритие в Централна Европа по същото време, по което е била проведена и акцията в Чехия - взривовете в складовете във Врбетице. ФрогНюз вече писа за него. Личното му участие в тези мисии подсказва огромното значение на тази подривна дейност за руската държава. Ген. Аверянов е високопоставен военнослужещ, който, според записи от телефонни разговори, комуникира на пряка линия както с началника на ГРУ, така и с Кремъл.
Имейли от електронната поща на помощник на Аверянов показват, че малко след посещение в Молдова през март 2011 г. Аверянов се връща в Москва и с четирима подчинени отива в Краснодар. Там започва сюжетът за взривяване на българската партида боеприпаси е той обявява съревнование между трима от хората си да измислят устройствата за това, пишат от “Дневник”.
Появяват се три версии, задействани с дистанционен детонатор, в комплект с пълни технически характеристики и снимки на какво прилича основната инфраструктура за всички прототипи: електроника тип "Направи си сам", платка от модифицирана аларма за кола. И трите изглеждат на снимките набързо сглобени, със стърчащи в разни посоки жици и обилно използване на скоч лента.
"Според конструктивните си характеристики този продукт има механичен часовников механизъм с продължителен обхват на активиране и предпазител, който осигурява безопасност при работа с уреда на всички етапи", пише майор Владимир Моисеев на Аверянов в документ. Обхватът на детонатора е от 300 до 700 метра и посочва времето за детонация след активирането му - между 5 и 55 минути.
Действието му е елементарно - след пренасяне с включен предпазител то се поставя на нужното място, настройва се на определено време и след като таймерът го отброи, се активира електрическото захранване на дистанционния детонатор в очакване да получи сигнал за експлозия.
Половин година по-късно, през октомври 2011, хиляди артилерийски снаряди от времената на Съветския съюз са подготвяни за изпращане в България от чешки склад за боеприпаси до малкото селце Врбетице в Чехия (там саботажът стана на 16 октомври 2014 г.). Съоръжението е собственост на дъщерно дружество на чешкото министерство на отбраната, но има договор за дългосрочно отдаване на чешката компания за търговия с оръжие IMEX. Сред нейните клиенти е българската EMCO на Гебрев.
По това време Грузия усилено търси 152 мм снаряди и ЕМСО като един от големите европейски прекупвачи на муниции в Европа според "Белингкат" се свързва с IMEX да подготви за превоз към България хиляди от този тип артилерийски снаряди между 4 октомври и 4 ноември 2011 г. Гебрев казва за The Insider, че не е поемал ангажимент да продаде мунициите на Грузия, но допуска, че Главното управление (военното разузнаване, по-известно като ГРУ) на Русия може да е подозирало, че те в крайна сметка ще се окажат в тази страна.
Следва подробно описание кои служители на поделение 29155, кога, къде и за колко дълго са пътували и оставали в подготовка на саботажа в България на 11 ноември 2011 г. Взривните устройства били поставени на камиони със снаряди, които са пътували близо 1200 км до Ловнидол и по целия път е имало риск да се задействат, смятат в разследващата група.
