"Руското нападение срещу Украйна преобърна света с главата надолу. И тази война никак няма да е лесна – нито за Русия, нито за Украйна. Войната без съмнение ще продължи и догодина".
Това казва известният британски анализатор Миша Глени в интервю за "Дойче веле". Миша Глени е един от най-авторитетните анализатори на политиката на Балканите. Като кореспондент на BBC през 90-те години на миналия век той информира за войните в бивша Югославия. По-късно пише няколко книги за политическите процеси в Централна и Източна Европа и отделя особено внимание на темата за организираната престъпност
На въпрос как войната на Русия срещу Украйна се отразява върху средно- и източноевропейските държави, включително България, той отговаря така:
"Отражението ѝ е гигантско. На първо място, бягащите хора. 6,5 милиона украинци бягат от войната, а много от тях остават в Средна и в Източна Европа. Чешката република, например, има най-голям брой украински бежанци на глава от населението, Полша пък е приела най-големия абсолютен брой бежанци, но тя е много по-голяма страна.
На второ място идва въпросът за сигурността - за това дали тези държави също могат да станат обект на нападение. Според мен това не е особено вероятно, защото те членуват в НАТО и ако Русия реши да нападне балтийските страни или Полша - Румъния и България също, тогава ще се задейства член 5 от Договора за НАТО и ще се окаже, че НАТО е във война с Русия. В момента ние виждаме, че Русия не успява да постигне почти никакъв напредък във войната си срещу своя по-малък и по-слаб (според нейните очаквания) съсед, камо ли пък срещу НАТО.
На трето място е проблемът със зърното, който е особено сериозен в случая с Полша, Словакия, Чешката република и другите страни, възразяващи срещу това украинското зърно да идва на европейския пазар.
На последно място бих споменал и възможността Украйна да влезе в ЕС. Това изцяло би променило ситуацията, а последствията в момента са необозрими. То и сега вътре в ЕС съществува и мнение, че не бива да помагаме толкова много на Украйна. Помощта за Украйна се превръща във вътрешнополитическа тема в различни държави от ЕС като Словакия. Същото се случва дори в САЩ, където има мощни изолационистки сили вътре в Републиканската партия. Тези сили питат защо трябва да се дават толкова пари на Украйна, но премълчават факта, че 80% от тези пари изобщо не излизат от САЩ, тъй като се вливат във военната промишленост. Това си е класика, когато става дума за американска военна помощ".
Относно това дали можем да очакваме скорошно членство на държавите от Западните Балкани в ЕС, той смята следното:
"Знаем, че България поиска Северна Македония да промени конституцията си. Няма да си кривя душата: това е съвършено безотговорно от страна на българската политическа класа. Но освен това ние за съжаление наблюдаваме и изостряне на напреженията между Косово и Сърбия. Това е изключително важно – защото, без да се реши този конфликт, е много трудно да се води кохерентна политика по отношение на Западните Балкани.
Но във въздуха блуждаят и други идеи, например за различни видове членство в ЕС. Или пък за приемането първо на Черна гора и на Молдова.
Да вземем Черна гора. Там живеят само 800 000 души и ЕС за една нощ може да я „преглътне“, без дори някой да забележи. Това обаче ще има невероятно силно символично значение за целите на Западните Балкани. Албания също работи много сериозно за достигане на стандартите на ЕС, същото важи и за Северна Македония, независимо от българските обструкции.
В обобщение: има доста основания за оптимизъм, но споменатите по-горе фактори хвърлят сериозна сянка върху перспективите на Западните Балкани за членство в ЕС".
ФрогНюз
