Президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган премахна едно от последните препятствия пред присъединяването на Швеция към НАТО, като внесе за ратификация в парламента законопроект, одобряващ членството.
Стъпката от понеделник е в съответствие с ангажимента, поет от Ердоган пред НАТО на срещата на върха през юли, когато той заяви, че ще изпрати законопроекта за ратификация в парламента, когато той започне отново работа през октомври, пише "The Guardian".
Приемането на законопроекта в парламента би трябвало да е формалност, но Ердоган има опит в задържането на молбата на Швеция, за да издейства отстъпки от САЩ, включително продажбата на F-16 на Анкара - сделка, която беше спряна в Сената на САЩ.
Турският лидер също така настоява Швеция да затегне контрола върху екстрадирането на кюрдските кандидати за убежище, живеещи в Швеция. Турските официални лица настояват, че стъпките, които Швеция е предприела, за да се справи със забранената милиция на Кюрдската работническа партия, са недостатъчни.
В знак на реално движение в понеделник турският парламент придвижи напред законопроекта за присъединяване.
"Протоколът за присъединяване на Швеция към НАТО беше подписан от президента Реджеп Тайип Ердоган на 23 октомври 2023 г. и предаден на Великото национално събрание на Турция", написа президентството в социалната медийна платформа X, известна преди като Twitter, без да дава подробности.
Турция и Унгария са единствените две страни членки на ЕС, чиито законодателни органи все още не са подписали присъединяването на Швеция.
Унгарското ръководство, което е в близки отношения с Анкара и поддържа отношения с Москва, изпрати смесени сигнали за причините, поради които се бави.
Понякога унгарското правителство твърдеше, че става дума само за "технически" въпрос, но в други случаи повдигаше оплаквания, че Швеция - според Будапеща несправедливо - е критикувала състоянието на унгарската демокрация.
Повечето наблюдатели предположиха, че Унгария се крие зад Турция и няма да иска да бъде разкрита като единствената членка на НАТО, която блокира членството на Швеция.
Представители на НАТО заявиха, че Унгария многократно ги е уверявала, че няма да чака да бъде последна, за да ратифицира. По-рано унгарският парламент също забави ратификацията на членството на Финландия, но се задейства бързо, след като стана ясно, че Турция също ще подпише.
Въпросът за членството на Швеция обаче засили разочарованието в западните столици, които вече са обезпокоени от приятелските връзки на Будапеща с Москва и Пекин.
Министър-председателят на Швеция Улф Кристершон веднага приветства решението от понеделник и заяви, че Стокхолм очаква с нетърпение да стане член на НАТО. "Сега остава парламентът да се заеме с този въпрос", написа Кристерсон в X.
Не е определен обаче срок за ратификацията. Законопроектът ще бъде включен в дневния ред на парламентарната комисия по външни работи, която ще трябва да го приеме, преди да бъде изпратен на общото събрание за ратификация.
Швеция и Финландия подадоха заявление за присъединяване към НАТО миналата година след нахлуването на Русия в Украйна. Членството на Финландия беше подпечатано през април в рамките на голямото разширяване на алианса, но в някои отношения кандидатурата на Швеция е по-важна.
Като напомняне за заплахите за сигурността, пред които са изправени балтийските и скандинавските държави поради антагонизма на Русия, в понеделник Швеция разкри, че повреда на телекомуникационен кабел в Балтийско море между Швеция и Естония е свързана с повреда на тръбопровод и кабел между Естония и Финландия.
Правителството заяви, че Естония е преценила, че "повредата на газопровода и комуникационния кабел между Финландия и Естония е свързана с повредата на комуникационния кабел между Швеция и Естония".
На 8 октомври подводният газопровод и телекомуникационният кабел, свързващ Финландия и Естония, бяха повредени в резултат на саботаж, който финландските разследващи считат за умишлен. Хелзинки разследва инцидента с газопровода, а Талин - с кабела.
ФрогНюз
