Целта на сухопътната операция е унищожаването на военното крило на Хамас, това е инфраструктурата. Дали обаче те могат да го постигнат, е отделен въпрос. Нека само да спомена, счита се, че бойците на Хамас са някъде около 35 000. Повече обаче са членовете на Хамас, някъде около 150 000. Не знам как ще станат тия неща, каза проф. Чуков. Той призна, че не е оптимист за сключване на примирие между Израел и Хамас.
Виждате, че всеки ден има стотици убити, така че не мога да ви дам нещо позитивно. Може би, ако се опитаме да изцедим нещо от пръстите си, това е по-скоро с дипломатическите усилия да се направи нещо, тоест да се спре тази касапница. И тук мисля, че трябва да посочим, че има според мен някаква пътна карта, ако можем да вярваме на това, което беше по-скоро предложено от западните сили, които очевидно не желаят или поне да
„Очевидно има компоненти от пътна карта, която се изпълнява. Унищожаването на военното крило на „Хамас“ е заложено в тази пътна карта. Много силен аргумент е това, че Египет е поискал да има бежански лагери около тяхната граница, тоест предложението е, че Газа се проектира да стане нещо като кондоминиум – да има международно попечителство. Израел да няма нищо общо с тази територия“, коментира той.
„Има по-широк кръг от държави – Йордания, Саудитска Арабия, Катар, Турция, които се явяват като косубекти в този кондоминиум. Те ще упражняват контрол заедно с Египет. Добре звучи. Иран на този етап дори не беше поканен в Кайро“, смята още той.
По думите му сухопътната операция на Израел ще се получи - има консенсус на политическо, военно и обществено равнище.
Той коментира резолюция на ООН, която гласи разделянето на две държави в зоната на конфликта: „Според мен имаше трима израелски премиери, които можеха да постигнат разделението на две държави. Управляващите в момента в Израел няма да са тези, които да седнат и да направят двете държави.“
На въпрос искат ли палестинците преговори или са се радикализирали, проф. Чуков заяви: „Степента на радикализация е много висока. През 2005 г. над 30% от палестинците мечтаеха да станат камикадзета.“
„За самата Европа няма единно мнение по конфликта. Борел беше ясен – с помощите няма никакви промени, а Фон дер Лайен си промени мнението. Европейците сме най-големите спонсори“, каза още той.
