Израелският историк Ювал Ноа Харари подкрепи учени и активисти за мир в родината си в отворено писмо срещу "безразличието" на някои американски и европейски леви дейци към зверствата на Хамас, като ги обвини в "крайна морална безчувственост" и предателство към лявата политика. Давайки исторически пример с подкрепата на някои американски и европейски социалисти за Сталин, Харари посочи, че сега "преследвайки някаква определена визия за справедливост", левицата "се оказва в съюз с някои много брутални движения и режими".
Харари - автор на бестселъри, сред които "Sapiens. Кратка история на човечеството" и "Homo deus. Кратка история на бъдещето" - се присъедини към 90-те подписали изявлението, в което се изразява тревога от "елементи в световната левица... досегашни наши политически партньори", които понякога са "оправдали действията на Хамас".
47-годишният мъж, който напоследък е високопоставен политически активист в Израел, противопоставяйки се на дяснопопулистката коалиция на Бенямин Нетаняху, заяви пред "The Guardain", че се е намесил, след като е разговарял с активисти за мир в родината си, които са били "напълно опустошени" и "са се чувствали изоставени и предадени от предполагаемите съюзници" в усилията за мир, след като учени, художници и интелектуалци са подписали писма, които не са осъдили Хамас.
Лелята и чичото на Харари живеят в един от кибуците, станали мишена на атаките на Хамас, при които загинаха над 1400 души, а повече от 220 души бяха взети за заложници. Те са оцелели, след като са се крили, докато въоръжените лица са обикаляли от къща на къща и са убивали съседите им.
Говорейки за реакцията на левите среди в САЩ и Европа по време на посещението си в Лондон, Харари заяви, че е било "шокиращо да чуе някои от отговорите, които не само не осъждат Хамас, но и прехвърлят цялата отговорност върху Израел" и да види "липсата на солидарност по отношение на ужасяващите нападения срещу израелски цивилни граждани".
Отвореното писмо, сред чиито подписали е и известният израелски писател Давид Гросман, гласи: "Никога не сме си представяли, че хора от левицата, защитници на равенството, свободата, справедливостта и благоденствието, ще проявят такава крайна морална безчувственост и политическо безразсъдство".
В заключение се казва: "Няма противоречие между твърдото противопоставяне на израелското подчинение и окупация на палестинците и недвусмисленото осъждане на бруталните актове на насилие срещу невинни цивилни граждани. Всъщност всеки последователен левичар трябва да поддържа и двете позиции едновременно".
Давайки исторически пример с подкрепата на някои американски и европейски социалисти за Сталин, Харари посочи: "Това не е първият случай, когато радикалната левица, преследвайки някаква определена визия за справедливост, се оказва в съюз с някои много брутални движения и режими".
Този подход може да се основава на "убеждението или фантазията, че е възможна абсолютна справедливост, при която едната страна е абсолютно виновна за всичко, включително и за престъпленията на другата страна".
"Реалността е сложна", казва той. "Едни и същи хора могат да бъдат едновременно жертви и извършители. В повечето конфликти вината за престъпленията и жестокостите не се поделя на 100%/0%, а някъде по средата. Това е съвсем банално, но въпреки това на хората им е трудно да го приемат".
Той каза, че за левицата в Израел е важен тонът на отговора на международните леви групи, защото тя се чувства като последния бастион на надеждата за мирно решение с две държави и затова се нуждае от международна подкрепа.
Той изтъкна писмо, подписано от актьорите Тилда Суинтън и Стив Куган и режисьора Майк Лий, в което се призовава за "прекратяване на безпрецедентната жестокост, която се проявява в Газа", без да се осъжда конкретно нападението на Хамас, въпреки че се осъжда "всеки акт на насилие срещу цивилни и всяко нарушение на международното право, независимо кой го извършва".
"Няма нито една дума за клането на 7 октомври", каза Харари.
"Работата на интелектуалците, артистите и учените е да се опитат да влязат по-дълбоко. Тя е да се опитат да видят сложността на реалността, особено в днешния климат на пост-истина. Интелектуално и емоционално мързеливо е просто да се избере една страна".
"Положението на палестинското население е ужасяващо, но поне е ясно, че Израел не възнамерява да избие колкото се може повече цивилни. Това не е това, което режимът на Асад направи в Алепо. Единственото решение ще дойде, когато не само Хамас бъде разоръжен, но и палестинският народ има някакво алтернативно бъдеще".
ФрогНюз
