Премиерът на Унгария Виктор Орбан обича да е в центъра на новините и общественото внимание. Вчера той нарече Европейския съюз „лош вариант на СССР“. Разбира се, от Брюксел му отговориха хладнокръвно, че ако толкова му тежи членството в ЕС вратата е отворена и Унгария може да си тръгне. Накъде би поела? Вероятно към Евразия и „Руский мир“ на Путин, според Орбан.
Това, разбира се, няма да се случи, защото унгарците, дори да са търпеливи, колкото българите, накрая ще излязат и ще изметат Орбан с цялата му корумпирана камарила. Да, по корупция Унгария е на 77-о място в класацията за 2023 г., което е дъното в ЕС. Дори България е в по-малко срамна позиция – 69-о място…
Орбан се прави на голям политик и се прегръща с Путин, но знае, че без ЕС, САЩ и Германия потъва цяла Унгария.
Статистиката е убийствено показателна:
Стокооборотът на Унгария с Русия е 5,7 млрд долара. Износът на Унгария към Русия обаче е спаднал с 40% само за година.
77% от целия стокооборот на Унгария е с Евросъюза. С Русия процентът е 2,3!
Най-големият търговски партньор на Будапеща е Германия – 53,6 млрд евро за година. Разбира се ЕС е на първо място като икономически партньор на Будапеща. Следват САЩ и Великобритания, Китай и Южна Корея.
След влизането на страните от Централна и Източна Европа в ЕС, производствените мощности на най-големите транснационални корпорации от стара Европа бяха прехвърлени на територията на новите страни членки, включително Унгария. В момента в страната работят водещи производители на автомобили - Audi, Mercedes, Opel и Suzuki. През кризисната 2020 г. в Унгария са произведени 433 хиляди коли. На унгарския пазар навлиза и BMW Group, която планира да построи голям автомобилен завод в Дебрецен на стойност около 1 милиард евро с производствен капацитет от 150 хиляди автомобила годишно.
Освен автомобили, Унгария успешно изнася енергийно оборудване, металургични продукти и лекарства. Обобщавайки, можем да заключим, че съвременната унгарска икономика е тясно интегрирана в общоевропейския пазар и без него шансовете й за развитие ще намалеят тройно.
Германия е основен търговски партньор и инвеститор в Унгария и ако това се промени поради някакви причини Берлин ще пренасочи инвестициите си другаде, защото е желан партньор. Но Унгария на Орбан ще изпадне колапс.
След присъединяването си към Европейския съюз големият международен капитал влезе в тази страна, превръщайки я в предпочитано място за сглобяване на автомобили.
Политическите изцепки на Орбан са едно, но реалното икономическо състояние на Унгария нещо съвсем различно.
***
Руски танкове отново ли ще щурмуват Будапеща?
Геополитическите промени, които предшестват Унгарската революция от октомври 1956 година, отправят ясен сигнал към останалите европейски държави и САЩ, че поствоенната съветска окупация вече е нетърпима. Повод за тези сигнали са новите процеси и събития при смяната на властта в СССР.
В края на 1955 година милиони руски политически затворници свидетелстват за терора в сталинските лагери, а разследването на престъпленията и злоупотребите, на сталинския режим разкриват невиждани жестокости и злоупотреби в СССР.
Генералният секретар на ЦК на КПСС Никита Хрушчов посочва сталиновите извращения пред ХХ конгрес на партията. Това става на 25 февруари 1956 година.
През октомври в Унгария хиляди протестиращи излизат на улиците с искане за по-демократична политическа система и освобождаване от съветското потисничество и окупация. Бунтът успява да свали правителството с помощта на армията и подкрепата на католическата църква. На 31 октомври реформаторът комунист Имре Наги, когото комунистическата партия назначава за министър-председател по време на революцията, обявява, че Унгария напуска и Варшавския договор. На следващия ден – 1 ноември, премиерът се обръща към Организацията на обединените нации (ООН), и по-конкретно към САЩ и Великобритания, с апел да признаят страната му за независима.
Въстанието избухва на 23 октомври, а милицията на комунистическия режим открива огън срещу студенти и ученици в Будапеща. Унгарците обаче не се предават и искат свободни избори и изтегляне на съветските войски от страната. Само за два дни в Будапеща по илиците са над 200 хиляди унгарци. Същото е и в други градове и области на страната.
Демократичните действия на унгарците са жестоко смазани от изпратените съветски танкове и войски на 4 ноември 1956 година. Рано сутринта унгарският премиер Имре Наги обявява инвазията с думите „Нашите войски се бият. Правителството е на мястото си“.
В следващите часове обаче той е принуден да потърси убежище в югославското посолство в Будапеща, където е заловен от съветските войски и две години по-късно екзекутиран. Хиляди са убитите и ранените, а близо 300 000 унгарци емигрират от страната. В Будапеща е монтирано просъветско правителство, начело с Янош Кадар и контролирано от Кремъл.
За тези събития Виктор Орбан каза преди две дни, че били за предпочитани пред сегашния Европейски съюз.
Очевидно или е ужасно зависим за нещо от Путин, или смята да връща комунизма в Унгария.
Освен това Москва и до днес нарича демократичния порив на унгарците през 1956 г. „метеж на мръсни контри“.
Унгарският урок на Орбан е много важен за нас, българите. Да помним унгарската революция от 1956, за да си даваме сметка, че всяка крачка назад, към съветското минало означава танкове, диктат и окупация.
Освен това не бива да забравяме също, че събитията в Унгария тласкат Москва към предприемане на мерки, за да се изключат подобни революции в други социалистически страни. В България, по разпореждане на КПСС, се провежда жестока чистка срещу „вражеските елементи“, като в репресивната акция пострадват стотици честни комунисти, които обаче изразявали мнение, че в страната управлението е повече диктатура, отколкото демокрация, както се твърдяло след 9 септември 1944 г.
Тодор Мирчев
