България беше включена в "сивия списък" на държавите, подлежащи на "засилено наблюдение" от Организацията за борба с изпирането на пари (Financial Action Task Force, FATF), съобщава самата FATF на своя сайт.
По този начин България бе включина към 22 други юрисдикции, които имат „стратегически недостатъци в техните режими за борба срещу прането на пари, финансирането на тероризма и разпространението на оръжия". В "сивия списък" от европейските държави са включени още Хърватия, Гибралтар и Турция, пише още "Сега".
Четири други страни - Албания, Йордания, Панама и Каймановите острови, пък бяха извадени от списъка.
Какво се казва за България в доклада?
През октомври 2023 г. България пое политически ангажимент на високо ниво да работи с FATF и MONEYVAL за укрепване на ефективността на своя режим за противодействие на прането на пари (AML/CFT). След приемането на нияния доклад за взаимна оценка през май 2022 г. страната България постигна напредък по препоръчаните в него действия за подобряване на международното сътрудничество.
България трябва да работи за изпълнение на своя план за действие, изготвен от FATF, чрез:
(1) прилагане на националната си стратегия за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма чрез приемане на цялостен план за действие;
(2) отстраняване на оставащите пропуски в техническото съответствие;
(3) демонстриране на първоначално прилагане на основан на оценка на риска надзор върху оператори на пощенски парични преводи, доставчици на обмяна на валута и агенти за недвижими имоти, както и установяване на контрол за навлизане на пазара на доставчици на услуги за виртуални активи (VASP) и оператори на пощенски парични преводи;
(4) гарантиране, че информацията за действителните собственици, съхранявана в регистъра, е точна и актуална;
(5) завършване на внедряването на автоматизираната система за осигуряване на по-автоматизирано приоритизиране на доклади за подозрителни транзакции (STR);
(6) подобряване на разследванията и съдебните преследвания на различни видове пране на пари в съответствие с рисковете, включително корупция в големи мащаби и организирана престъпност;
(7) гарантиране, че конфискацията се преследва като политическа цел;
(8) осигуряване на възможност за провеждане на паралелни финансови разследвания във всички разследвания за тероризъм;
(9) отстраняване на пропуски в рамките на целевите финансови санкции;
(10) идентифициране на подмножеството НПО, които са най-уязвими към злоупотреби с тероризъм, и демонстриране на първоначално прилагане на базирано на риска наблюдение за предотвратяване на злоупотреби за целите на тероризма.
