Когато специална служба като ДАНС се намеси в изборния процес по-малко от 48 часа преди вота, това е повод за съмнения от най-лошия вид. Не знам дали с тези редове нарушавам по някакъв начин правилата в „деня за размисъл“, но ако дадена институция реши да ме санкционира, винаги ще намери мотив.
Съберете всички изтъркани вече от употреба думи и словосъчетания като „преврат“, „атака срещу демокрацията“, „застрашаване на националната сигурност“ – все са подходящи. Но има и нещо положително в това: ще паднат окончателно всички маски, дори невежият ще провиди за какво става дума.
Страхувам се, че следващата крачка може да е обявяване на „извънредно положение“. Защото тези, които организираха ченгеджийското активно мероприятие искат да спрат хода на историята. Има начин това да стане: президентът предлага на Народното събрание въвеждането на такова с някакви мотиви и в зала се гласува. Сбора на тези, които са срещу машинното гласуване може и да стигне за въвеждането му.
Гражданските права ще бъдат сведени до минимум, а съответната „коалиция“ може да промени състава на правителството до степен, която обслужва нейните интереси. Дали ще посмеят, дали българите ще позволят, дали външните ни партньори ще позволят – това е друг въпрос.
Каквото й да правят обаче, тези сили са обречени. Защото нито историята може да бъде спряна, нито естествената смяна на поколенията, включително в политиката.
Прокуратурата трябваше да се самосезира за „експресната доставка“ на доклад от ДАНС – кой, защо, кога и как, трябваше да се изясни по най-бързия и прозрачен начин, но очевидно и държавното обвинение е в играта.
10 ноември 1989 г. се случи след като падна Берлинската стена. Дори Съветския съюз ни бе изпреварил по реформи…
Пак сме на опашката: демокрацията у нас е на куц крак и е по-слята е дори от родната Темида на моменти.
Конспираторите, организирали покушението срещу машинния вот може да се окажат жертви на собствения си капан. Защото нямат гаранция, че в един момент дори собствените им електорати няма да се обърнат срещу тях. Натрупания негативизъм в един момент ще избие, като гноен цирей.
Вече се е случвало през 1990, 1997, 2013, 2020… Следващите поколения ще преодолеят несъответствията в ценностите. Ще наложат върховенството на правото без трудно смилаеми компромиси и ще премахнат статута „недосегаеми“, зад който все още се крият мафиотизирани кръгове и политици.
Гражданското общество ще трябва да измине последната, най-трудната отсечка – да скъса с чалго-мутренския манталитет и всеки един да осъзнае своите отговорности пред семейството си и пред всички останали.
Няма връщане назад. Ще се забавим, но посоката е необратима.
Огнян Стефанов
П.П. Шефът на ДАНС знае, че е изпълнил „мръсна“ поръчка. Той затова не подаде оставка. Алексей Петров го няма, но алексейпетровщината в ДАНС е жива…
