Днес са избори, а утре животът продължава. Всеки ще върви ден след ден по своя път. Ще гледа как падат листата на дърветата, как слънцето излъчва по-малко топлина и улиците ще притихват още в ранния здрач. Винаги е така през есента.
„Сега предстои дълга есен, след нея бяла зима, после прохладна зелена пролет и през това време трябва да мислим за миналото лято и да си правим равносметка. И ако сте забравили нещо, няма страшно, в мазето има вино от глухарчета, всички бутилки са номерирани и в тях са събрани дните на лятото, ден подир ден.”
Рей Бредбъри
„ЕСЕННА ПЕСЕН“
Елисавета Багряна
Дали да сегна да откъсна
последния останал лист
на тази есен късна?
О, дни, изнизани мъниста,
в калта на пътищата разпиляни,
и вие, вечни, живи мои рани…
Не ме научихте на нищо
и нищо може би не струвате,
щом още мога да сънувам
и в сънищата си да вярвам —
и връз измамите изнищени
да мятам златната совалка
с новоизсукана надежда.
Не знам дали от тази прежда
за мачтата платно ще стане
на някогашната ми ладия,
с която (както в старите балади)
да стигна в светлото пристанище
на някаква любов…
Но знам — ще стане златоткан покров,
под който сладко ще сънувам
съня, от който няма будене,
— и в който няма и заблуди.
Худ. Ангелина Недин
ЕСЕННА ВЕЧЕР
Петя Дубарова
Сред настръхнали дървета
с крачка бавна и предвзета
се разхожда сънен вятър
с корона от листа,
а изкаляните стъпки,
потъмнели като кръпки,
се разбягват из асфалта
и облизват есента.
А прозорците сънливи
светлините си игриви
от гърдите си издухват,
като рибешки очи
се вторачват в тъмнината
и излъчват към земята
от пердетата неспрени
електрически лъчи.
И макар че тази есен
охлади добрата песен
на дървета и прозорци,
на вериги от листа,
тя придаде на града ни
красота като в съня ми,
но живота му от лято
осоли като сълза.
