Свети княз Борис-Михаил, свети Наум, свети Климент, Сава, Ангеларий. Симеон Велики, Черноризец Храбър, Константин Преславски, Паисий, Ботев, Вазов, Яворов. Дълъг е списъкът на будителите. Но сякаш всичко е в миналото, сякаш будителството е само за парлама за сегашния Ганю. За българския народ вярата е жива, ала не се ли събудим за самите себе си, изчезваме, бие камбаната писателят Недялко Славов.
Вижте един тъжен коментар на поета Румен Леонидов за Будителите, направен преди време:
"...Няма нужда от празник, който нацията не чувства и не разбира. Едно време с това празнуване възродената ни държава е искала да се преклони пред всички възрожденци, за които основен враг, освен османското потисничество и ориенталска изостаналост, е било невежеството на своите. Тогава масовото невежество сред българите е било обяснимо с петвековното робство, но въпреки това мнозина замогнали се сънародници са изпращали децата си да учат в Европа или Русия. След време те се връщат и стават, без да знаят, будители.
Историята ни е пълна с такива личности, но те към днешна дата са забравени, приносът им е мъртъв, делото им е в празните музеи, в които от време на време влизат само организирани дечица. Освен това какво общо има с мисията на будителството днешния ганьовец? След Десети ноември този празник бе въстановен като реплика на комунистическата власт, която го е забранила.
Хубаво, ала от тогава до сега масовият ни патриотизъм опира до гордеене със заслуги, за които нямаме никаква заслуга. Навъдиха се една дузина родолюбиви партии, а всички се занимават единствено с пенсиите и битовите проблеми на нацията, а в духовната сфера до един са гола вода. Нито са вярващи християни, нито са духовно извисени, нито са мъдри. Друса ги примитивен национализъм, гъделичкат социалните комплекси на средния простак, ала истинският националист трябва да не се вълнува само от другите народи и нации, към които е безкомпромисен, а да обича народа си като строг учител, който го води към повече цивилизованост и към по-малко простотия.
За средния простак обаче това е сложно, а за политическите палячовци е невъзможно. Така че който иска - да празнува, за мен това е вече бутафорен еднодневен шум, който минава и заминава. И се сещаме за него по медийна инерция. .."
