Българският език е един от относително застрашените езици в Европа. Има три степени на застрашеност, първата е, когато езикът все още се пази, преподава се в училище, предава се поколенчески, но е подложен на интендивен външен натиск. Такава е ситуацията с българския език тук, в държавните граници, където демографският фактор е на първо място по важност. Същевременно, родният език сериозно се неглижира, не се уважават хората, които работят в областта на езика, на културата и на националната идентичност.
Това каза проф. Ана Кочева от БАН в предаването "Брюксел 1".
Много малко си даваме сметка, че въпросът за опазването на езика всъщност е въпрос на национална сигурност. Ситуацията сред общностите в чужбина е много по-различна, защото при първото поколение - езикът що-годе се пази, но при второто той е вече във втората степен на застрашеност, т.е. много малко се използва или е само битов език, като се изучава от дъжд на вятър, само в неделните училища, допълни тя.
Езикът там е в критична фаза на постепенно изчезване, отмиране, посочи тя.
"Ако се върнем тук в границите на България, ще видим, че демографски ние намаляваме и в резултат на чисто биологични фактори, както и в резултат на изтичане на хора навън, чиито наследници се превръщат във второ-трето поколение българи в чужбина. Тук имаме и много сериозен външен натиск, който не е свързан само с навлизането на чуждици. Те не са чак толкова страшни, колкото си представяме ние, тъй като съдбата им е различна, някои отпадат, други се превръщат в хибриди, в домашни думи", уточни проф. Кочева.
Тя изтъкна, че наоколо, около нас на Балканите, се създават много норми въз основа на книжовния български език или на българските диалекти.
"И те се етикетират като небългарски. Две има в Егейска Македония, трета - във Вардарска Македония, а т.нар. помашки език се появи през 90-те години на миналия век, когато се направи опит за населението в Родопите и в границите на България, и извън границите на България, говорещо български диалект, да се създаде речник и граматика на „новия помашки език“. Този опит беше представен уж като частна иницатива на един гръцки бизнесмен, който спонсорира мероприятието, както и на няколко учители помаци. Беше представено като частно мероприятие, но на премиерата присъстваха високопоставени гръцки политици, което повдига завесата пред „частния“ характер на мероприятието", коментира професорът от БАН.
Според нея непрестанно се правят опити българските говори от Видинско до Кюстендилско от двете страни на границата да се представят като „торлашки“, т.е. небългарски..
Ние продължаваме с проучванията на тези говори и с доказването на тяхната българска принадлежност по структурни езикови белези, подчерта гостът пред Bulgaria ON AIR.
"Надявам се, че държавата ни ще бъде по-активна в своята политика по отношение на нашето малцинство оттатък границата, защото много често имам впечатлението, че то по-скоро е оставено в забвение, независимо от това, че наши делегации спорадично ходят там и засвидетелстват своята грижа, особено предизборно. Трябва последователна политика, която няма нужда ние да откриваме и да измисляме, защото в границите на Сърбия живеят и други малцинства и техните държави водят проактивна политика", стана ясно от думите на проф. Кочева.
