"И двамата кандидати - Васил Терзиев и Ваня Григорова, имат потенциал да разширят подкрепата си, въпросът е дали ще се възползват от това. Дали ще се възползват, зависи от тях самите. Зависи от реториката, зависи от начина, по който комуникират с избирателите, зависи от поведението помежду им".
Това каза пред ФрогНюз политологът Христо Панчугов.
Ето и цялото интервю:
Как смятате - оправдаха ли се страховете, че липсата на машинен вот ще доведе до голям брой недействителни бюлетини?
Според мен се прекалява с усещането, че машините са единственият начин, по който могат да се организират избори, в които няма невалиден вот. Има много фактори за недействителните бюлетини в тези избори.
Първо, разбира се, е факторът “хаос”. Смениха правилата на изброите от петък за неделя. Нито кандидатите, нито партиите, нито хората имаха време да се запознаят с новите правила и да ги разберат в детайли. Едно е да имате един месец, в който избирателите да са наясно, че гласуват с две или три бюлетини за две или три различни неща - кмет, общински съветник, районен кмет, като в едната от тях има и преференции, друго е да имате един ден. С това, разбира се, не подценявам интелигентността на българските избиратели, посто има обективни обстоятелство, които увеличават хаоса.
Големият въпрос пред избирателния процес е кога ще се стабилизира процесът - кога ще стигне момент, в който правилата са ясни отдавна, всички участници ги приемат и имат доверие, че на база тези правила могат да се проведат честни избори. Това е големият въпрос, на който не получихме отговор.
За съжаление, нямаме доказателства нито за невалидните бюлетини, нито за купения и контролирания вот, освен например видеото, в което се пренаписват преференции. Това са проблеми, но трябва да внимаваме със спекулациите и с анализа, защото той не може да бъде направен. Никой в момента не може да каже защо бройката невалидни бюлетини е такава - дали е, защото масово, нарочно са направили бюлетините невалидни, дали е, защото хората истински не са разбрали правилата до последния момент, дали, защото са неграмотни. Кое от трите е доминирало - съмнявам се някой да има данни.
Какво очаквате да се случи на балотажите - виждаме, че в повечето големи градове ще се гласува за кмет и на втори тур?
Много е трудно да се генерализира, защото има много различни населени места със собствена динамика. Мога да кажа какво се надявам - надявам се в няколкото големи областни центъра, в които имаме балотажи между кандидати с близки като разпределение на гласове на първи тур, което прави състезанието много интересно, кандидатите да се фокусират върху това да разширят подкрепата за себе си, да направят политиката по-интересна, да започнат разговор за истинска местна политика и това да увеличи избирателната активност.
Дали ще се случи - по-скоро съм скептичен. Мисля, че ще видим една съизмерима, може би дори по-ниска избирателна активност. Това, разбира се, ще предреши тези битки.
Каква е прогнозата Ви за София?
Много е трудно да се прогнозира. Зависи от стратегиите на кандидатите. И двамата кандидати - Васил Терзиев и Ваня Григорова, имат потенциал да разширят подкрепата си, въпросът е дали ще се възползват от това. Дали ще се възползват, зависи от тях самите. Зависи от реториката, зависи от начина, по който комуникират с избирателите, зависи от поведението помежду им. Васил Терзиев функционира повече затворен във вече съществуващите нагласи на своя избирател и почти не направи опит да разшири подкрепата за себе си, да говори на странични групи от хора. Ваня Григорова пък събира доста различен тип подкрепа. Дали тази подкрепа може да бъде разширена, или това е максимумът, към този момент е трудно да кажа.
В средата на предизборната кампания говорихме с Вас - тогава казахте, че ще е притеснителен сигнал, ако "Възраждане" имат висок резултат на изборите. Не видяхме това да се случва - това положително ли е?
Със сигурност. “Възраждане” заложиха на поредната национална кампания - през вота на недоверие опитаха да дорадикализират вече съществуващи нагласи за себе си и да преповторят всички клишета, с които влязоха в българската политика. Това очевидно не се получи като стратегия. Очевидно е важно за гражданите на различните общини кой е кандидатът и какви са местните политики, за които той говори. Разбира се, това не трябва да ни обнадеждава твърде много. Има места, на които “Възраждане” отива на балотаж като втора политическа сила. Те също получиха представителство в общинските съвети, тоест вече имат трибуна и по места, от която да организират подкрепа за себе си и да бъдат постоянно видима част от политиката.
Добре е, че не видяхме по-сериозен резултат на “Възраждане”. Това в някаква степен успокоява настроенията в българското общество. От друга страна обаче, “Възраждане” са тук, за да останат и ние, като общество, трябва да започнем да разбираме проблемите, за които те говорят и да намерим по-нормални решения от тези, които ни предлагат от тази на ръба да бъде фашизоидна формация.
Дали според Вас в кампанията за местните избори имаше разпознаваеми кандидати и избирателите гласуваха за личности, или по-скоро за партии?
Имаше места с много силни кандидати, които имаха възможността да изнесат кампанията върху себе си. Като цяло обаче партиите разчитаха на марките, на националните си позиции, на вече изградените комуникационни кутии, свързани с идентичността на една или друга формация. На много малко места видяхме истински сблъсък, воден от местни, припознати кандидати, които имаха собствена визия за общината.
Какъв е изводът за Централната избирателна комисия от тези избори - сам споменахте как бе променен начинът на гласуване от петък за неделя?
Последните, които имат вина за ситуацията на тези избори, са ЦИК. Те биват обвинявани отдавна - и аз съм съгласен с това, че ЦИК не може да продължи да функционира като политически орган, какъвто е и какъвто беше създаден през 90-те години. ЦИК продължава да бъде политически орган, защото нито една политическа формация няма доверие на другата, няма доверие в изборите и съответно разчита на своите хора в ЦИК, СИК, РИК, ОИК да дебнат останалите и да предотвратяват нещо. Това е идеята на начина, по който е структурирана ЦИК в момента.
Решението за отмяна на машините беше с 12 гласа “за” и 2 “против”. Само двама представители на формации са били против това решение. ЦИК бяха докарани до ситуация, в която не можех да направят нищо друго.
Големият въпрос обаче е друг - че бидейки политически орган, ЦИК така и не създадоха в себе си капацитет за истинско управление на избирателния процес. Те имаха два месеца, за да организират софтуера и машините, това, разбира се, се случи в последния момент. Министерството на електронното управление също имаше 20 дни, за да сертифицира машините, въпреки това го направи в петък вечерта. Законът е доста категоричен какво се случва, когато няма сертифицирани машини. Вината може да се пръсне навсякъде - премиерът например обвини ДАНС за това, което се случи, не ЦИК.
Опитваме да радикализираме ситуацията и да посочим един виновник. Необходимо е ние, като общество да се успокоим по темата избори, да се опитаме да си дадем сметка за същинските проблеми в избирателния процес - които се знаят от поне 20 години насам, но точно по тях не се прави нищо - и да се даде възможност на експерти, не на феновете на една или друга партия, да намерят решение на тези проблеми, тези решения да бъдат обсъдени публично и да си стиснем ръцете за нов Изборен кодекс, който минимизира възможността който и да е било да злоупотребява с избори. Изборната администрация трябва да е професионална. Трябва да направим преброителни центрове за хартиеното броене. Трябва да имаме и достатъчно време, за да създадем процедура за управление на гласуването с машини, така че към тях да се натрупа доверие.
Споменахте проблемите в изборния процес, за които се знае от 20 години - кои са те?
Първият проблем са избирателните списъци. Около всички избори има проблеми с постоянен адрес, с настоящ адрес. Избирателните списъци трябва да бъдат извадени от ГРАО и да минат през активна регистрация - тоест да бъдат вкарани в ЦИК, която да поиска заявление от хората, които искат да гласуват, а за изборите те да изготвят списъците на база получените заявления, разбира се, оставяйки вратички хората да бъдат дописвани в последния момент, тъй като не можем да отнемам правото на гласоподавателите. Списъците в ГРАО очевидно създават проблеми, немалко жалби ще бъдат получени и сега за това има ли реално живеещи хора на адресите, на които са регистрирани и защо фигурират в даден списък за гласуване за кмет. След като изчистим списъците, ще имаме и по-ясна представа колко са избирателите в България и каква е избирателната активност.
Вторият проблем е компетентността на членовете на СИК и ОИК. Видяхме едно клипче, в което се дописват преференции и се променя вотът на избирателите - това е дефиницията на нечестни избори. Партиите не познават хората, които се излъчват в СИК и ОИК. Очевидно по места е много по-важно кой кого познава, а не към коя партия принадлежи. По тази причина броенето трябва да бъде извадено от СИК и да се случва в преброителни центрове на регионално ниво. Така се решава проблемът със сгрешените протоколи и некомпетентно попълнените протоколи и ще направим невъзможно проследяването на вота. Едно е да очаквате 50 гласа, които сте договорили в секция от 300 човека, а когато не ги видите, да ви е ясно кого да обвините - така се контролира вот. Друго е да се опитате да намерите тези 50 гласа на регионално ниво, където говорим за стотици хиляди гласове. Няма как да контролирате вот, ако не може да проследите гласовете, които сте договорили. Затова регионалните преброителни центрове дават повече възможност за честни избори и за по-добро наблюдение.
Третият проблем е начинът, по който функционира ЦИК и съответно всяка от комисиите на различни нива. ЦИК трябва да бъде професионална администрация, а не да продължава да функционира като политически орган.
Това са трите неща, които трябва да се променят. Чак тогава идва въпросът за технологията, която да улесни възможността на гражданите на упражнят правото си на глас.
Христо Панчугов е политолог и преподавател по политология. Завършил е политология в СУ „Св. Кл. Охридски“ и магистратура по политически науки в Централноевропейския университет в Будапеща.
Интервю на Илияна Маринкова
