Протестите на актьори, галеристи и библиотекари навръх вчерашния Ден на народните будители веднага будят симпатия. Нашата висока култура наистина се нуждае от подкрепа. Но у мен остава неприятното чувство, че става въпрос не за реалните интереси на тези ценни и пренебрегвани хора, а за предстоящия втори тур на местните избори.
Тоест синдикалните лидери може би отново работят не за своите колеги, а за политици. Признавам си, нямам доверие на Христо Мутафчиев, когато той организира протест. Нямам му доверие и когато не го организира, а би трябвало. А удобната близост между датата на втория тур и нашия измъчен будителски празник с нищо не засилва дефицитното ми доверие.
С това не искам да омаловажа каузата на театри, галерии и библиотеки. Тези институции се нуждаят от по-добри бюджети, за да предложат по-добър продукт на обществото. А и наистина вече по традиция тази културна сфера е замитана под килима. Хората имат право на своя протест. Имат правото на искания. Имат основания за тях. Но лидери като Мутафчиев винаги много внимателно преценяват точното време, в което да съберат колегите си около тези искания.
За съжаление, не вярвам, че сегашните протести на културната гилдия ще имат реален ефект. Първо, вниманието на журналистите е съсредоточено в изборите. След това ще е нещо друго. Знаете, че големите ни телевизии реагират на голямо движение и то само в началните му етапи. Не в първия, но в началните. В този смисъл БНТ, bTV и NOVA са като бавна версия на динозавър от „Джурасик парк“ – нещо с размерите на политическа партия или посолство трябва да мръдне в храстите до тях, за да започнат да се обръщат към него. След това друго подобно движение ги разсейва. Много важни събития и поцеси остават незабелязани. А без вниманието на тези три телевизиии сякаш никога и нищо не се случва в нашия Динозавърленд, наречен България. Така че актьорите, галеристите и библиотекарите може би за пореден път ще се окажат просто пренебрегнати. Техните лидери може и успешно да осребрят едно малко политическо мероприятие, но за повечето редови членове пак ще остане само разочарованието.
Ние вече успешно забравихме, че протести на актьори в София имаше този септември. Че през лятото големи стачки на актьори и режисьори се случиха в далечния (но и не толкова далечен заради информационните технологии) Холивуд. Ще забравим ли и ноемврийските протести? Надявам се, че не. Но се надявам и че самите наши създатели на култура ще прояват здрав разум и ще имат едно на ум за мотивите на собствените си организатори.
За ФрогНюз Манол Глишев
