Министърът на електронното управление (МЕУ) е част от схемата, която през ДАНС и ЦИК провали машинното гласуване на първия тур на местните избори на 29 октомври. Този извод се налага не само от анализ на последните събития, но и на кариерния път на Йоловски през годините.
Последният (засега) щрих на министъра като евентуална къртица на определени кръгове в редиците на кабинета и „Продължаваме промяната“ е неговото минаване в нелегалност и отказ да коментира публично скандалите, които сам забърка. Например кой и защо го заплашва и е поискал охрана за семейството си и за себе си? Защо не е предупредил за заплахите премиера, МВР и прокуратурата, а споделя пред Тошко Йорданов от ИТН и Десислава Атанасова от ГЕРБ? За какви милиони е бил притискан и на кои фирми е трябвало да ги разпредели?
Още много въпроси има към Йоловски, но той се е потопил като руска подводница край бреговете на Украйна и не смее да си покаже носа.
Вчера обаче научаваме, че той е потвърдил пред прокурор от СГП, че наистина е бил заплашван.
Преди това научихме от Йорданов и Атанасова, че на председателски съвет при председателя на НС Росен Желязков министъра на МЕУ е разкрил за натиск върху него от съпредседателя на ПП Кирил Петков и бившия министър на електронното управление Божидар Божанов. Заплашвани били дори децата му.
Оставяме за момент милиционерския сюжет, за да зададем основния въпрос: Кой е Александър Йоловски?
Отговорите сме се опитали да дадем във Фрог нюз още преди няколко месеца.
На 29.05.2023 г. е първата публикация със заглавие: „Съмнителни кадри и „къртици“ – портокал с часовников механизъм в „Продължаваме промяната“. В нея пише:
„Александър Йоловски е предложен за министър на електронното управление. Добре. Вярно, че е завършил политология, но в ПП смятат, че е натрупал 10-годишен опит в планирането, изпълнението, координацията и контрола на дейности, свързани с административната реформа и електронното управление, както и в областта на стратегическо планиране за нуждите на държавната администрация и електронното управление. Къде го е натрупал? В администрацията на Бойкоборисовото управление, което обществото ни отрича като модел и настоява за промяна.
Работил бил по създаването на електронно правителство. На онова, което така и не се случи повече от 12 години, но погълна стотици милиони?
Йоловски трупал опит и в прословутата фирма „Информационно обслужване“. Нали точно тя бе обвинявана от не една политическа сила, че нейни служители са замесени в манипулиране на данните от изборите? Там негов шеф е бил не друг, а Ивайло Филипов, дългогодишен директор и кадър, близък до ръководството на ГЕРБ. Самият Филипов е подкрепян днес от хора в ПП, които в записа от съвета твърдят, че трябва да се освободят от администрацията висши и до ниво средни кадри, които от години са свързани с партийни интереси. Как се съчетават тези неща? Филипов е в управата на „Информационно обслужване“ от 2012 г. досега.
Йоловски е политолог с хоби информационни технологии и прочие от този род и по някакъв начин озовал се като зам.-министър на електронното управление, когато титуляр бе Божидар Божанов – доказан експерт.
Ако в ПП имаше сериозен екип от анализатори, подчертавам сериозен, те щяха да убедят ръководството на партията, че времето на политическа власт, крепяща се на невежеството на гражданите е отминало. Днес се търсят отговори и решения в рамките на парадигмата, даваща на страната ни възможности за прекрачване в едно ново време. Трябва да се наредим до партньорите си в ЕС със самочувствие и доказан потенциал. А с кадри като Филипов и Йоловски това няма как да стане“.
На 02.06.2023 г. следва втора публикация: „Ще доживеем ли някой ден ефективно електронно управление?“
Ето част от статията:
В списъка с министри в очаквания редовен кабинет – ако не се спъне в някаква неочаквана процедура на президента Радев, - името на Александър Йоловски, който да оглави ведомството, отговарящо за електронното управление. Това, че Йоловски е по образование политолог не е най-големият проблем. Съмнения и въпросителни обаче будят топлите му връзки с „Информационно обслужване“ (ИО) – цитаделата на предишни управления – на ГЕРБ и след него – за постигане на желаните изборни резултати. Още повече, че ИО от години се ръководи от дългогодишен кадър, близък до върха на властта, успяващ гъвкаво да се приспособи към силните на деня.
Дълбоката емоционална, професионална, а и бог знае каква още друга зависимост от Информационно обслужване на г-н Йоловски наистина е проблем. Всеки път когато той напуска изпълнителната власт бива „приютен“ в ИО на различни длъжности, където респективно е „пазен“ за по-добри моменти като този.
Поемайки Министерството на електронното управление нараства рискът едно от „най-сериозните“ постижения на г-н Йоловски „доразвиване“ на така нареченото ПМС 727, с което се овластява ИО да извършва системната интеграция и търговия в полза на определени държавни ведомства да стане практика. С думи прости, това което се очаква от г-н Йоловски е да обезкърви МЕУ и подопечната му изпълнителна агенция и да прехвърли колкото се може повече работа и отговорност към ИО, където очевидно ще се върне след като приключи с министерската си кариера.
За периода, когато Александър Йоловски е бил зам.-министър на електронното управление - 13.12.2021 - 02.08.22, се вижда следният обем обявени поръчки:
Информационно обслужване - 85 029 351,00 лева, като над 97% от поръчките за са други ведомства.
Министерство на електронното управление – 1 647 707,00 лева.
Информационно обслужване" бе основната компания, която пишеше "държавния код" през последните години и тя ще остане в тази си роля под крилото на Йоловски. Поне такива са очакванията на хора, запознати със ситуацията в сектора. В нейното поле например най-вероятно ще падне разработването на електронна идентификация - ключът към всички дигитални услуги, които ще предлага администрацията.
След мега-фиаското с видеоНЕнаблюдението единственият въпрос е: Кога да очакваме две оставки - на аналоговия министър на електронното управление Йоловски и на другаря му Ивайло Филипов, шеф на Информационно обслужване АД. Милиони в съмнителна дейност, телефоните не работят - машините не работят - протоколите като обработка не работят. Но иначе отчетите са на принципа „всичко е наред“, коментират експерти.
Т.нар. видеонаблюдение на изборите (напълно ненужно и излишно, според мнозина) е платено на 100% на изпълнителя ИО. След изборите обаче става ясно, че по време на вота то е работило на 50% .... Логично е да се запитаме: Ще има ли някакви санкции за вложените 7 милиона?“
За съмненията около Йоловски пишат и други медии. Въпреки това той е назначен за министър.
На 04.07.2023 г. във Фрог нюз е публикуван поредна статия, в която герой е Йоловски: „Тъмни съмнения: Сянката на бивш министър, ударен по ”Магнитски” и масонски интереси над ”Информационно обслужване”?
Ето част от информацията в нея: „Въпреки упоритите съмнения около Александър Йоловски той бе назначен за министър на електронното управление в кабинета „Данков-Габриел“. Не му попречи дори фактът, че е завършил политология. Нито упоритите слухове, че е човек на Владислав Горанов, бившия финансов министър, озовал се в списъка на санкционирани по американския закон „Магнитски“ и споменат от бизнесмена Васил Божков, че чрез него е предал за Борисов 67 млн лева като такса „спокойствие“.
И като стана дума за „Информационно обслужване“ – там вече десетина години се разпорежда Ивайло Филипов - дългогодишен директор и кадър, близък до ръководството на ГЕРБ. И забележете: назначен от Владислав Горанов, твърдят източници от фирмата. А дали не са „братя“ в една и съща масонска ложа? Какви други интереси ги свързват? Има ли все още влияние върху ръководството на „Информационно обслужване“ Горанов? В какво се изразява то?“
Десетки хиляди посетители са прочели тези текстове. Те обаче не са направили впечатление, нито са предизвикали някакво съмнение у сформиращите кабинета „Денков“ – Йоловски стана министър. „Портокалът с часовников механизъм“ бе зареден и избухна на 27.10.2023 г. – 48 часа преди изборите. Организаторите на този атентат в стил Хамас, си свършиха работата. Йоловски изглежда като съучастник във въпросното терористично мероприятие.
Какво е участието на Москва в тази ситуация? Знам, че ще наскачат обичайните „възмутени“, но доказателства и аргументи има предостатъчно.
Москва работи активно за подкопаване на доверието в демокрациите по света. Това твърди доклад на разузнаването на САЩ, цитиран от рускоезичното бюро на Гласът на Америка(VOA).
Според медията САЩ са публикували оценки на американското разузнаване, които показват, че Русия използва шпиони, социални медии и руски държавни медии, за да подкопае общественото доверие в демократичните избори по света.
На 19.09.2022 г. отново във Фрог нюз е публикувана информация от дипломатически източници в Москва, че таен доклад на Кремъл „чертае засилването на кибервойната срещу НАТО и Евросъюза“. За наличието на такъв доклад гласят информации на разузнавателните служби на Великобритания, САЩ, Франция и други страни. В един от разделите е отделено специално място на България. Тя попада в задачите, възложени на разузнаването на Генералния щаб на Руската армия (ГРУ) и конкретно на 1-о управление, действащо в Европа; 5-о оперативно управление; 7-о - службата за информация и анализ; 8-о - диверсионната служба и 12-о управление - съсредоточено изцяло за водене на информационна война.
В операцията участват и подразделения на Службата за външно разузнаване на Русия (СВР). В частност това са: Оперативни отдели; Отдел за анализ и информация; Отдел за икономическо разузнаване.
Специално е подчертано: „Преизборната кампания в различни страни е важен терен, на който ще се разгърнат руските хибридни атаки. В това число и изборите в България.“
Дали някой се съмнява, че служителите на руските тайни служби не са направили всичко възможно да изпълнят повелята на Кремъл и Путин?
Може да се говори по детайли, но това е предмет на друг анализ. Достатъчно ясно е обаче, че изборния процес е във фокуса на Москва. Нейните служби с основание разчитат например на формациите, издигнали кандидатурата на Григорова. Това са: Коалиция "БСП за България", "ЛЕВИЦАТА!", ПП "Изправи се, България" и ПП "Движение 21"; "Неутрална България", Комунистическа партия на България, Българска комунистическа партия, Партия на българските комунисти, "Нова сила" и "Русофили за възраждане на отечеството"; ПП "Българската левица", ПП "Обединена социалдемокрация", "Движение за социален хуманизъм" и "Атака".
До момента са известни две секции в столицата, където се оказва, че за кандидата на „ПП-ДБ“ Васил Терзиев няма пуснат нито един глас. Общо мистериозно изчезват около 320 гласа, които се оказват при друг кандидат. Това е известно, а колко още подобни мистерии няма да узнаем? Как е станало това?
Къде е министър Александър Йоловски в тази схема, само можем да гадаем. Фактът, че се крие от горещите въпроси, засягащи пряко националната сигурност на страната, произвежда нови, още по-сериозни съмнения за неговата роля в предизвиканата ситуация.
Съвсем скоро ще бъде осветена и ролята в грандиозния скандал на шефа на ДАНС Пламен Тончев, на неговия заместник Деньо Денев, на ЦИК и определен политико-мафиотски кръг. За някои от тях ще лъснат зависимостите им от политически субекти в България, а чрез тях и от Москва.
Огнян Стефанов
