Ден за размисъл. Представям си следната картина: българинът Х излиза на чардака, разбирай остъклената тераса, сяда с въздишка, вперва морен поглед към висинето (отсрещния блок или съседска неизмазана къща) и се замисля за глобалния свят, но с няколко мозъчни гънки и за втория тур на кметските избори. В черепната му кутия прониква мисъл, което само по себе си е събитие.
София щяла да бъде като Троян, - върти латерната една кака. Ама дали Троян иска да е като София? - сумти героят на постсоциалистическия реализъм. Той се е преместил преди няколко години от Троян в столицата, за да хване работа по строежите и не разбира какво му говори каката с акулската усмивка. Да отиде тя да живее от грънци, сливова и сланина. Иска се много повече от това.
Друг персонаж в същия ден за размисъл първо отпива от ледената бира срещу махмурлука от снощното черпене със съседа и съседката. Нашата е много умна: отказа да коментира Путин и Крим, - повтаря комшията няколко пъти, след което се оригва и отпива от грозданката, вперил мощен поглед в задника на домакинята.
Умна, ама друг път. Не коментирала Путин, но Путин ни коментира нас, че ни и заплашва! Нали той нападна Украйна, а не обратното, що не го каже? – отвръща домакинът, но в ума си, а не на глас. Освен това съседката му мяташе погледи, които изгаряха слабините му като оксижен…
Уж е ден за размисъл, а жена му от сутринта му опява, че дъщеря им се е хванала с някакъв наркоман, бяга от училище и краде пари от скритите за лятната почивка. Персонажът се замисля, доколкото му позволява махмурлукът: дали да и тегля една майна на моята и да ида пред денонощното капанче да ударя няколко бири с кибиците там? Философска дилема, както сами се убеждавате.
Третият персонаж е сглобка от първите два.
Четвъртият – от предните три. И т.н.
В социалните мрежи ври и кипи: ден за сблъсъци и войни, какъв ти размисъл. Така е при „малките хора“, както ги опакова словесно същата кака, пробутваща примера за Троян. Много от тези "малки хора" са същински колоси до нея, но нейсе... Кратка е радостта на пеперудите, в която й да е област.
Президентът Радев и той размишлява: трябва да реши дали да подпише указ за освобождаване на шефа на ДАНС или да откаже. Доверен човек му е, изпълнява без да разсъждава, но вече става много очевАдно, че обслужва „Дондуков“ 2, което означава и сградата на Старой площади и ул. „Илинка“ в Москва…
Потънал в кахърни мисли е и онзи министър, дето го били заплашвали и притискали да даде 600 млн лева на определени фирми. Лоша новина за него е, че черните облаци се сгъстяват над главата му, защото е затънал в л…а до ушите. А е затънал, защото е излъгал за въпросните заплахи. А е затънал, защото е страшно зависим от онези, дето измислиха терористичната атака срещу машинния вот, в която той бе същински шекспиров Яго в нашенска политическа пиеса.
Още по-лоша новина е, че за него нещата ще стават все по-зле.
А най-лошата вест за министъра е, че на тези, от които е зависим и се държат с него като боа със зайче, вече не им нужен. Което неминуемо води до пожеланието bon appétit към… боата, разбира се.
Денят за размисъл е труден и за един друг човек. Той живее в Банкя. Излязал е на двора при любимите каракачанки, подхвърля им пържолки. Умът му обаче е другаде: трябва да си спаси задника, каквото ще да става. Играта все повече загрубява, а номерата му се изтъркаха. Освен това знае, че аверът му днес, е палачът му утре.
На мен, местно казано, ден за размисъл не ми е нужен, защото съм взел своето решение преди това. То се базира на следното: довчера беше лято, макар и ноемврийско. Днес вече е студено, вали и хората гледат в земята – където са капаните на Фандъкова. Не забравяйте това, докато размишлявате за избора в неделя.
Даването на вот е съучастие в раждането на нещо ново и желано. Подготовка и личен принос за промяна. Както пролетта с цветята и птиците заменя студа и мрака и на човек му е радостно дори без повод, така след гласуване се засилва чувството за свобода и волност.
Животът трябва да е радост; дава се веднъж и е уникален. Всеки ден е важен, хора.
Животът, разбира се, може да бъде сведен до функциониращо тяло и извършване на различни жизнени процеси като дишане, биене на сърцето и реагиране на дразнители и стимули. Жив си на клетъчно ниво, което означава метаболитни реакции на клетките, включително метаболизъм, при който тялото получава енергия от храната. За немалко хора това е достатъчно.
На други не. Те желаят да са живи на по-високо ниво: да имат капацитет за съзнание, способност да възприемат, мислят и изпитват емоции. Ако сте такъв човек, несъмнено развивате способности за адаптиране и развитие към околната среда, към света въобще. Да живееш качествено не е лесно, но точно това предизвикателство и низ от събития правят щастието от пребиваването на земята тук и сега.
Ако си изкушен от идеята за по-добро място за живеене, дай своя глас на онзи, който смяташ, че може да направи нещо по въпроса. Нужно е мъъъничко усилие: ставаш сутринта в неделя, пиеш кафе, чай, сок или каквото друго искаш, взимаш си личната карта и отиваш в училището, където е твоята избирателна секция. Натискаш два клавиша на машината за гласуване или попълваш хартиената бюлетина, подписваш се, където ти покажат от комисията, казваш „довиждане“ и поемаш по своите си работи. Прости действия, но важни. За всеки от нас.
Знам, че разбирате за какво става дума.
Емил Азар
