Владимир Путин е решил да се кандидатира на президентските избори през март - ход, който ще го задържи на власт поне до 2030 г., съобщиха шест източника на "Ройтерс".
Путин, който наследи президентския пост от Борис Елцин в последния ден на 1999 г., вече е бил президент по-дълго от всеки друг руски управник от Йосиф Сталин насам, надминавайки дори 18-годишния мандат на Леонид Брежнев.
На 7 октомври Путин навърши 71 години.
Източниците, които са говорили пред "Ройтерс" при условие за анонимност поради чувствителността на политиката на Кремъл, са заявили, че новината за решението на Путин е изтекла и че съветниците сега се подготвят за кампанията и избора на Путин.
За Путин, който според проучванията на общественото мнение се радва на одобрение от 80% в Русия, изборите са формалност, ако се кандидатира: с подкрепата на държавата, държавните медии и почти никакво обществено несъгласие, той със сигурност ще спечели.
"Решението е взето - той ще се кандидатира", казва един от източниците. До няколко седмици трябва да се появи намек, каза друг източник.
Трети източник, също запознат с мисленето на Кремъл, потвърди, че решението е взето и че съветниците на Путин се подготвят за неговото участие. Три други източника заявиха, че решението е взето: Путин ще се кандидатира.
"Светът, който наблюдаваме, е много опасен", казва един от източниците.
Чуждестранен дипломатически източник, който също пожела анонимност, заяви, че Путин е взел решението наскоро и че съобщението ще бъде направено скоро.
Въпреки че много чуждестранни дипломати, шпиони и служители казват, че очакват Путин да остане на власт до живот, досега нямаше конкретно потвърждение за плановете му да се кандидатира на президентските избори през март 2024 г.
Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков отказа коментар. През септември Песков заяви, че ако Путин реши да се кандидатира, то никой няма да може да се конкурира с него.
Макар че Путин може да няма реална конкуренция на изборите, бившият шпионин на КГБ е изправен пред най-сериозните предизвикателства, с които се е сблъсквал който и да е ръководител на Кремъл, откакто Михаил Горбачов се бори с разпадащия се Съветски съюз преди повече от три десетилетия.
Войната в Украйна предизвика най-голямата конфронтация със Запада след Кубинската криза от 1962 г., западните санкции нанесоха най-големия външен удар върху руската икономика от десетилетия насам, а през юни Путин се сблъска с неуспешен бунт на най-могъщия руски наемник Евгений Пригожин.
Пригожин загина в самолетна катастрофа два месеца след бунта.
Западът определя Путин като военнопрестъпник и диктатор, който е повел Русия към заграбване на земи в имперски стил/
Путин обаче представя войната като част от много по-широка борба със Съединените щати, които според елита на Кремъл целят да разцепят Русия, да заграбят огромните ѝ природни ресурси и след това да се обърнат към уреждане на сметките с Китай.
"Русия е изправена пред обединената мощ на Запада, така че голяма промяна не би била целесъобразна", казва един от източниците.
За някои руснаци обаче войната показа разломите на постсъветска Русия.
Затвореният в затвора руски опозиционен политик Алексей Навални твърди, че Путин е повел Русия по задънен път към разруха, изграждайки крехка система от корумпирани подмазвачи, която в крайна сметка ще остави хаос, а не стабилност.
"Русия върви назад", заяви през юли пред Ройтерс Олег Орлов, един от най-уважаваните руски активисти за правата на човека. "Излязохме от комунистическия тоталитаризъм, но сега се върнахме към друг вид тоталитаризъм".
Смята се, че за малко повече от година и половина война са убити или ранени няколкостотин хиляди руски и украински войници, което е много повече от съветските официални жертви през цялата война в Афганистан през 1979-1989 г.
Преди да се разбунтува, Пригожин упреква генералите на Путин за войната и некомпетентното ѝ провеждане и предупреждава, че Русия може да бъде изправена пред революция, ако елитът не се заеме сериозно.
"Това разделение може да завърши както през 1917 г. с революция", каза Пригожин един месец преди бунта си.
ФрогНюз
