"Разумно от политическа гледна точка е да се стигне до местни сглобки между партиите, които съставляват националната такава - тоест между ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ, въпреки всички сблъсъци по време на кампанията. Такива сблъсъци имаше и по време на кампанията на парламентарните избори, но надделя форма на политически разум и т. нар. сглобка бе направена - независимо под каква форма, независимо с какви епитети продължават да се наричат лидерите на тези формации. Важно е да се намери формулата, по която да не се блокира политическият процес по места".
Това каза пред ФрогНюз политологът Георги Киряков.
Ето и цялото интервю:
Г-н Киряков, Ваня Григорова и нейният екип ще обжалват резултатите от втория тур на изборите в София. Каква развръзка очаквате, предвид че данните са за около 3000 недействителни бюлетини, а разликата между нея и Терзиев е над 4700 гласа?
Проблемът никога не е бил в бюлетините - нито в тези, които принтират машините, нито в хартиените бюлетини. Проблемите винаги са в писането на протоколите - в това как се пише, какви корекции се правят. Виждали сме протоколи, в които има по 5-6 до 10 поправки на един или два реда. Това е проблемът, а не самата бюлетина.
Другият проблем е в секционните избирателни комисии, които в много случаи си позволяват да тълкуват превратно законите, наредбите и инструкциите на ЦИК и ОИК и определят някои бюлетини като валидни, други като невалидни. Да не говорим, че има случаи - видяхме записа от Милорад, който изтече в социалните медии - в СИК да се дописват преференции за кандидати.
Проблемът е човешкия фактор, а не технологията. Не е това дали дадена бюлетина е валидна, или невалидна, а как се тълкува дали е валидна, или не от СИК. Това е ключовият проблем.
Досега не е имало съд, който да отсъди в полза за обжалващ резултата. Много рядко се е случвало да има обжалвания, а когато ги е имало - много рядко се е стигало до касиране на изборите при повторно преброяване. Включително и в София има такъв пример преди доста години. Тогава имаше оспорване на резултата пред съда, имаше доказателства, че има страшно много поправяни и преправяни протоколи. Не се стигна обаче до решение, което да обяви изборите за невалидни, нито до касиране на изборите и нови избори.
Това е така, защото ако има касиране, това значи, че оттук насетне всеки, който поиска - независимо малка или голяма партия, ще оспорва резултатите и ще се стигне до блокиране на изборния процес, на демократичния процес до степен да не може да се излъчи нито един кандидат за каквато и да е избираема публична длъжност.
Считам, че съдът няма да вземе решение, което да удовлетвори искането на кандидата за кмет на София Ваня Григорова.
Какво предстои да се случва в общинските съвети из страната - ще наблюдаваме ли сглобки, коалиции, партньорства?
Това е ключовият въпрос, чието развитие трябва да следим през следващите седмици и вероятно до месец - как ще се сглобяват мнозинствата в общинските съвети. Няма общински съвет - с много малки изключения - в който няма да се наложи да се прави коалиция. Няма партия, която да има мнозинство в общинския съвет. Важно е да се види кой, с кого и каква коалиция ще направи.
Другият важен елемент е колко партии ще влязат в бъдещото коалиционно управление на съответната община. Ако има много раздробен общински съвет - както е например в Плевен - ще трябват поне три-четири партии, за да се състави мнозинство или да се върви към търсене на плаващи мнозинства по конкретни теми. Това обаче би могло да блокира всеки един проблем, който трябва да бъде решен в съответния общински център.
Това са основните проблеми, пред които ще бъдат поставени общинарите в цяла България - с малки изключения.
Важно е още дали в тези местни сглобки ще влязат партиите, които влизат в националното управление, или пък ПП-ДБ или ГЕРБ ще потърсят други коалиции извън формата на национално ниво. Следващият въпрос е дали това няма да доведе до сътресения на национално ниво или до невъзможност на местно ниво да се провеждат политики, свързани с местното самоуправление.
Разумно от политическа гледна точка е да се стигне до местни сглобки между партиите, които съставляват националната такава - тоест между ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ, въпреки всички сблъсъци по време на кампанията. Такива сблъсъци имаше и по време на кампанията на парламентарните избори, но надделя форма на политически разум и т. нар. сглобка бе направена - независимо под каква форма, независимо с какви епитети продължават да се наричат лидерите на тези формации. Важно е да се намери формулата, по която да не се блокира политическият процес по места.
“Възраждане” започна да влиза в общинските съвети - досега нямаше широко представителство в местното самоуправление. Заявките на партията обаче бяха за много по-висок резултат - провалиха ли се Костадинов и “Възраждане” на тези избори?
Не само “Възраждане” е нова партия в местната власт, включително и “Продължаваме промяната - Демократична България” като коалиция са нов елемент в местната власт, тъй като досега не са участвали заедно на местни избори.
Има разочарование от страна на ПП-ДБ за това, че не успяха да наситят общинските съвети из цялата страна с повече общински съветници, така че да имат повече тежест в определяне на политиките на местно ниво.
“Възраждане”, от друга страна, е партия, която на национално равнище играе деструктивна роля за развитието на демократичните процеси. Тя е обструктивна по всички теми, които са свързани с нормализация на управлението - особено на фона на продължителния период на политическа криза, в която управляваха служебни правителства без парламент.
“Възраждане” на местно ниво ще продължи да играе ролята, която играе на национално ниво, но с доста по-слаба позиция. Те не успяха на местно ниво да убедят хората, че ще са тази алтернатива на местното управление, която ще решава проблемите на местните общности. “Възраждане” не успя да прехвърли влиянието си от национално на местно ниво, защото там има конкретни проблеми, които трябва да бъдат решавани, а “Възраждане” не ги адресира почти никъде в страната.
“Възраждане” мислеха, че през националните теми ще пробият на местно ниво - не успяха. На повечето места хората не ги припознаха като алтернатива на местното управление и респективно им дадоха - на някои места - по 1-2% одобрение. На някои места не успяха да вкарат и общински съветници, на други успяха, но не с тежестта, която имат на национално ниво - 2-3 общински съветници в София не са много.
Връщам се към темата за София и Ваня Григорова - според Вас ще продължи ли тя политическата си кариера?
Две са възможностите пред нея за лично развитие в политически план. Едната е през създаване на нов политически субект, който обаче според мен ще бъде съставен от партиите, които я подкрепиха - освен БСП - на софийски терен.
Другият вариант е да опита да пробива през БСП. Това обаче е за сметка на лидерството на Корнелия Нинова. В момента Ваня Григорова има по-голяма тежест сред привържениците на БСП в София и страната от Корнелия Нинова.
Ако тръгне по този път, което е малко вероятно, защото Григорова не е член на БСП, това ще трябва да се случи през политическия труп на Нинова и вероятно през трупа на БСП. Ако Григорова опита да реализира политическия си потенциал през БСП, през лидерството си в БСП тя ще вкара обратно всички тези, които през последните години се отцепиха от БСП - говоря и за Румен Петков, и за Георги Първанов, и за Мая Манолова, които я подкрепиха на местните избори.
Първият вариант - нова партия, също е за сметка на БСП. Ако Григорова тръгне да създава нов политически проект, той ще бъде подкрепен от същите стари лица с техните стари партийни проекти. Това също има ограничения от гледна точка, че хората вероятно няма да припознаят това като нов проект, а като опит да се реабилитират стари лица от БСП. Въпреки това, ако успеят, пак ще е за сметка на БСП и лидерството на Корнелия Нинова.
Интервю на Илияна Маринкова
