Борисов не криеше възхищението си от Живков, който бил изградил две Българии. Излиза, че Живковата Държавна сигурност е достойна за уважение служба. И е доста чудато как точно Борисов ни пазел от комунистите.
Иво Беров, "Дойче веле". Заглавието е на редакцията на ФрогНюз.
Съждението е ясно, недвусмислено и неоспоримо: ако социализмът е бил напредничав строй, довел България до небивал разцвет, то всеки служител на Държавна сигурност може да се гордее с принадлежността си към тази достойна служба.
Григорова също може да прочете тези редове
Някои ще се зачудят кой пък би се изказвал чак толкова ласкаво за социализма, след като самият Тодор Живков го обяви за "недоносче", след като самата Корнелия Нинова заяви, че той има само "отделни достижения", от които демокрацията я е лишила, и след като някогашният генерален секретар на БКП Петър Младенов обяви в доклада си на декемврийския пленум на БКП от 1989, че социализмът е довел България до „пълен стопански и финансов крах“, включително и заради "широко разпространената корупция". И не е зле това за "широко разпространената корупция" да бъде прочетено и от левичарката Ваня Григорова, която заяви по време на кметската надпревара, че корупцията означавала капитализъм.
Но въпросът беше кой пък е хвалил социализма и то така, както не са го хвалили и най-изявените комунисти, така както не го е хвалил и най-фанатичният махленски агитатор.
"Тодор Живков построи две Българии"
Този човек - о, каква изненада - е водачът на дясната уж партия ГЕРБ, членка на Европейската Народна Партия, Бойко Методиев Борисов. Негови си думите: "Тодор Живков построи две Българии" и "всяко правителство, което направи и една стотна от това, което направи Тодор Живков, може да се гордее". С това си потресно изявление, без да го осъзнава, Бойко Методиев Борисов допринесе за възвеличаването на соца повече от всички преименували се на социалисти комунисти.
Защото то влече със себе си неизбежното заключение: щом Живков е направил толкова много за България, то подчинената му Държавна сигурност е достойна за уважение служба. И се получава доста чудато и странно, когато явни и тайни привърженици на ГЕРБ заявяват, че Борисов ни пазел от комунистите. И когато самият Борисов злослови срещу Васил Терзиев, защото предците му били хора на Държавна сигурност.
Подобни чудатости и странности са следствие както на хитрата политика и опитността на бившите комунисти, така и на лековерието и неопитността на нашенската демократична общност. Лековерие (и дори нещо повече), проявено и при изборите за кмет, когато част от тази общност гласува за яростната левичарка Ваня Григорова, защото бащата и дядото на Терзиев били хора на службите.
А социалистите излязоха по-опитни и по-хитри (и дори нещо повече), защото БСП успя да се разграничи от деянията на ДС, а пък демократите се хванаха на почти всичките ѝ уловки. Като една от тези уловки беше да насочат общественото възмущение срещу доносниците, а не срещу поръчителите на доноси.
България така и не осъзна разликата
Обществото ни така и не осъзна, че така наречените "разузнавачи" също са донасяли - нагоре по властовата стълба на комунистическото управление и че не друг, а тъкмо социалистическият строй породи доносничеството. И тази липса на преценка доведе до грозни и отблъскващи явления. Докато антикомунистите, например, яростно разобличаваха доносниците, офицерите на ДС шетаха из медиите и в самодоволен захлас изливаха "дълбокоумните" си размисли за държавата, социализма, капитализма, доброто, злото и всичко останало.
Димитър Иванов - Гестапото, например, бивш началник на шести отдел на Държавна сигурност и досега участва, под прикритието на експерт, в предаванията на всички национални телевизии. И вече се приема за съвсем естествено в обкръжението на българския президент, а и не само в неговото, да гъмжи от агенти на ДС. Приема се за съвсем естествено и присъствието им в разни партии, които били дори десни. Доскоро най-гласовитият депутат на ГЕРБ беше агентът Георги Марков.
Предупрежденията на Петър Дертлиев
И вече никой не помни великолепната реч на Петър Дертлиев – демократа, преминал през ада на Белене, който от трибуната на Народното събрание много точно обясни защо доносниците или поне част от тях са също жертви на режима и че основната отговорност за комунистическото мракобесие тежи върху Комунистическата партия и вождовете ѝ. (Не е прав Васил Терзиев, когато твърди, че e имало и "добри" отдели на ДС).
Има все пак един сигурен начин да се разбере кой е бил изнуден да доносничи и кой го е правил от корист. Знае се например, че всички така наречени "разузнавачи" без изключение са били користни доносници. Достатъчно е да се видят делата на един човек след демократичните промени. Защото не бива да се поставят в един кюп Вера Мутафчиева и Иван Гранитски, например. Нито пък Иво Инджев и Кеворк Кеворкян. И защо не бива да се отказва подкрепа на Васил Терзиев заради баща му и дядо му. Днешните антикомунисти биха могли да смислят защо една победа на лявата Ваня само щеше да увеличи влиянието на ДС с нейните "разузнавачи". Но май да си антикомунист не означава, че си демократ (и нацистите са били антикомунисти), нито пък че си непременно или пък изключително умен.
