"След последните развития, а именно спешното отменяне на машините от днес за утре и подкопаване на доверието в тях от страна на партиите за политическа изгода, е редно всички партии да седнат заедно и да стигнат до окончателен компромис какъв ще е изборният процес и той да не се променя повече. Демокрацията не е играчка, а с тези постоянни набези към изборния процес от политическите актьори, сме на път да "счупим" доверието на избирателите окончателно".
Това каза пред ФрогНюз политологът и експерт по избори от Обединение “Честни избори” (ОЧИ) Марио Русинов.
Ето и цялото интервю:
Г-н Русинов, какво показват данните на ОЧИ - в кои секции има най-много недействителни бюлетини?
Най-високите стойности на сгрешени бюлетини за общински съвет отчитаме в с. Баня, Нова Загора с обезпокоителните 114 сгрешени бюлетини от общо 147 или над 77 процента. Подобни са казусите със секция 26 в Главница, както и една от традиционно рисковите секции в Пловдив – 15-та секция в училище "Панайот Волов".
Куриозен е и случаят в село Филиповци, в дома за стари хора, където от общо 4 подадени бюлетини, 3 са сгрешени.
От ОЧИ създадохме карта, на която можете да видите всички тези стойности. Във всеки случай, резултати с над пет-шест процента сгрешени бюлетини са особено притеснителни.
В национален мащаб - какви са причините са недействителен вот?
В нашата наблюдателска практика сме срещнали три причини. Първата и може би най-съществената е, че част от избирателите не гласуват за общински съвет. За улеснение членовете на СИК на повечето места не питат, а директно връчват трите бюлетини на избирателя.
Понеже ролята на общинския съвет е твърде абстрактна за част от избирателите, а също така и деперсонифицирана, тоест зад нея не седи разпознаваемо лице, избирателят в тази ситуация не попълва бюлетината. В протоколите не се записва причината за невалидност и съответно тези бюлетини се отбелязват като невалидни.
Втора причина се крие в потенциалното наличие на контролиран вот. Нека покажем нагледно. В община Луковит има най-много невалидни бюлетини от цялата страна, същевременно резултатите имат много статически отклонения. Една от партиите отбелязва 15 процента средно в общината, а има секции в които печели над 55 процента. Безспорна индикация, че в тази секция изборния процес протича по различен начин. Същевременно, от 356 гласа подадени в урната едва 220 са валидни.
На тези избори имахме наблюдатели в редица рискови секции. В Симитли, Хасково и Сливен видяхме едно и също - невалидни бюлетини, заради отбелязване на повече от една партия или преференция, като в този случай само преференцията е невалидна. Това се случва, защото контролиращият вота - дали ще е партия през местната администрация, религиозна общност или друга форма на зависимост, или дилърът на гласове, е работил или са работили от името на две партии и това е създало объркване у избирателите. Трябва да се има предвид, че традиционно, контролираният вот е сред уязвимо население, което е с по-нисък образователен статус. Искам да подчертая, че тук всъщност виновни са партиите и/или кандидатите, които ползват такива механизми, а не самите потърпевши.
Третата причина е относително сложната бюлетина. В София, където бюлетината е с най-много листи, беше цели 60 сантиметра, а има и част с преференция. Това, съчетана с честата, а напоследък и инфарктна смяна на технологията на изборния процес, е нормално да води до голям брой грешки.
След последните развития, а именно спешното отменяне на машините от днес за утре и подкопаване на доверието в тях от страна на партиите за политическа изгода, е редно всички партии да седнат заедно и да стигнат до окончателен компромис какъв ще е изборният процес и той да не се променя повече.
Демокрацията не е играчка, а с тези постоянни набези към изборния процес от политическите актьори, сме на път да "счупим" доверието на избирателите окончателно. Лошото е, че тези щети, които се нанесоха на изборния процес, ще се лекуват с години, а ниската активност се дължи и на това.
Липсата на машинен вот на първия тур отрази ли се в посока повече недействителен вот?
С машините невалидните бюлетини са близо до нула. При хартията не е така. Това е така, защото партиите нямат капацитет да пратят подготвени хора навсякъде и се случват грешки с протоколите, броенето и отчитането на хартиените бюлетини, избирателите се затрудняват да гласуват с тях, има и умишлено дописване, какъвто е случаят със село Малорад, Борован. Отделно, с машини няма и "заложници" в Арена София по нощите. В този смисъл, аз съм убеден, че машините осигуряват по-честен изборен процес.
Какво е сравнението при броя на недействителните бюлетини на първия тур от тези избори, спрямо последните местни избори и последните парламентарни?
През 2019-та на изборите за общински съвет е имало повече невалидни бюлетини – 470 хиляди, но при по-висока активност, а сега са 412 хиляди. За сравнение, на парламентарните избори, където се гласуваше и с машини, невалидните са едва 40 хиляди или над 9 пъти по-малко. Тенденцията е ясна.
Тенденцията е за увеличаване на недействителните бюлетини - за какви процеси сигнализира това?
Означава, че всички замесени в процеса се провалят в някаква степен.
От една страна, наблюдаваме едни и същи критики към ЦИК след всеки избори и един и същи подход преди изборите. Според известната поговорката това е признак за лудост.
От друга страна, партиите не комуникират добре с избирателите си и по-лошото пращат за представители в СИК, които са хората с най-голям шанс да противодействат на изборни машинации, едва ли не случайни хора просто за да си запълнят квотота си, а после се оплакват, че резултатите са такива, каквито са. Не е случайно, че Изборният кодекс е заложил квотен принцип на секционните избирателни комисии. Те са очите и ушите на партиите на място.
Истината е, че докато не се направи системен извадков анализ на невалидните бюлетини винаги ще спекулираме.
Едно от възможните решения на проблема с невалидните бюлетини е промяна на дефиницията за такава в закона. Въпросът е, че ако нямаме прецизен анализ какви са причините за невалидност, може да се окаже, че промяна на дефиницията нищо няма да реши.
Редно е след края на срока за оспорване на резултатите, законодателят да вмени отговорност на ЦИК за подобен анализ и най-накрая да видим какво точно се случва, за да го спрем. Иначе ще се въртим в омагьосания кръг на сгрешените бюлетини.
Ще успее ли според Вас Ваня Григорова в оспорването на резултата от балотажа в София?
За да допусне съдът подобна жалба за оспорване на изборите, екипът на Григорова трябва да докаже, че с повторно преброяване - или дори касация и ново гласуване - изборните резултати биха се променили, така че изходът да им е различен.
В този смисъл, ще е доста трудно това да се случи. Според данните на ЦИК, невалидните бюлетини са под 3 хиляди, а разликата между двамата кандидати е 5 хиляди.
Нещо повече, ново преброяване в най-голямата община, би било потенциално отваряне на кутията на Пандора, заради създаване на прецедент да се отварят чували с повод и без повод.
Същевременно, при всички скандали, около тези избори, разликата наистина е много малка – един промил от всички 365 хиляди гласа, и на този фон, разбирам защо има почва за основателни съмнения.
Трябва да кажем, че ако от МЕУ и ЦИК си бяха свършили работата, а пък по-рано законодателят не беше осакатил ролята на машините и да ги превърне в просто принтер, то пред нас днес нямаше да седи подобен казус.
Интервю на Илияна Маринкова
