„В България така се случи, че радикално на няколко пъти се сменяше управляващата партия, но не с редуване, а с изчезване. Българският политически елит има основна слабост - липса на консенсус.“ Така политологът проф. Румяна Коларова анализира политическите процеси у нас през последните 34 години. Колегата ѝ проф. Мария Пиргова пък е на мнение, че „новият ни политически елит не знае къде се намира, промените в света са много динамични“.
Ето какво още споделиха двете дами на годишнината от промяната през 1989 година:
Проф. Румяна Коларова:
България тръгна към демокрацията в групата на държави с доста по-голям авторитет и добре организирано гражданско общество. Но за разлика от тях, процесът у нас беше много силно доминиран от стария режим и архитектурата на прехода беше проектирана от БСП. И досега Конституцията носи белезите на това упражнение.
Преходът в България свърши 1999 година.
Избирателната активност не е ниска, ние я изчисляваме спрямо 6 млн. население, които не сме и е реално около 60%.
Като част от ЕС България може да се интегрира и е защитена повече от геополитическите заплахи.
Хубавото за 34 години е, че си намерихме място в общност, която гарантира социална справедливост, стандарт на образованието и образованието, който е висок и с който ние се съизмерваме.
Проф. Мария Пиргова:
От дистанцията на историята виждаме, че манталитетът на българския народ не се променя през годините така лесно.
В тези процеси виждам две основни трагедии: в образованието и здравеопазването.
България последните години отказва да се самоуправлява, търси империята, под чиято шапка ще съществува.
Тази коалиция може да се разпадне. Може да се появи друга в рамките на този парламент, може и нови избори да има. Но гражданите са отстранени от политическите процеси, виждаме много ниска избирателна активност, за която партиите работят много сериозно, не предлагат нищо ново.
