Ще бъда кратък. Открай време у нас политическите спорове стигат до обиди, когато за една от страните дискусията има лично-партийно, а не обществено значение.
Проектът „Първанов”, нашумял като АБВ, и като ЮЯ, предизвика разнопосочни реакции. Едни се просълзиха от умиление, други се възмутиха. Самият държавен глава стартира кампанията по официалзирането на намеренията си с атаки срещу работата на правителството. Това най-вероятно трябва да се възприеме като алтернатива на управлението на ГЕРБ. С подобни реплики и държавни лимузини, охраняван от левентите от НСО, обикаля страната и прави добро впечатление, извайва образ на защитник на слабите и онеправданите. Един вид нов Батман или Иля Муромец, но социален и малко соц.
Не е важно какъв е проектът „Първанов”, кому е нужен и накъде се опитва да ни поведе, а кой го създава. Бащицата има значение, не смисъла. Ленин е бащата на ВОСР и заради него гръмна „Аврора” – жертвите и последиците не са толкова важни. Продължението е „За Родину, за Сталину...” и лагерите н Колима. Германците пък плачеха и благославяха Хитлер, докато не осъзнаха, че ботуш е обратното на цивилизация и демокрация.
От тези исторически сенки се пръква проектът, който гъделичка мозъците ни с ръждясал пирон от ковачницата на АОНСУ. Резултатът ще е имбецилност, в по-добрия случай или идиотия – в най-вероятния. Характеризира се с поглед, вперен в бъдещето, елементарни умения за самообслужване и ниски нива на успеваемост. Практически се постига с повтаряне на фрази като: „нова социална политика”, „нарастване на пенсиите и заплатите”, „грижа за трудещите се” и дитирамбване на българските победи през вековете, най-вече от ерата на соца.
Премиерът нарича това завист. Иронията му се оглежда доволна в огледалото. Но греши. Българинът обича да е безразличен за съдбата си и съдбата на децата си. По-добре с подлоги пред сбръчкани еврозадници, отколкото с пряпорец в Балкана. АОНСУ знае как да мотивира... Д-р Борисов все още се усмихва, под звуците на Първановата приспивна песен. Не му се вярва, че тананикания от този вид са винаги с лош край. Понякога фатален.
Зад бронираното адвокатско прозорче наднича Ал. Петров. Без противогаз, въпреки фосгенкарбонилхлорида, с който политическия золдатен нихт капитулирен Я. Янев озловони българското пространство.
Активисти от БСП, с едва прикрита радост, коментират намеренията на Георги Първанов като исторически. Всъщност те са праисторически, но учените от БАН вместо да изследват любопитната находка от палеозоя, стачкуват за пари. Колко прозаично.
По конспиративен навик хората от екипа на Първанов, които в момента действат на прикритие като чиновници на „Дондуков” 2, охотно замесват имена от дясното политическо пространство в проекта. За да е тюрлюгювечът от комунистическия рецептурник по-автентичен. Доста медии се навързаха, някои съвсем съзнателно. Не липсва и патетика, характерна за всяка пропагандна кампания.
През това време премиерът Борисов се оплаква в „на четири очи”, че няма истински противници. Прав е. Но щом няма трябва да си измисли такъв, иначе ще свали гарда, ще спре да тренира и първия неуверен ъперкът може да го свари неподготвен. В българската политическа джунгла рефлексите са от значение. Поне колкото лъжите. Проектът АБВ (както някои го нарекоха) е гъделичкане за Роки Балбоа, но само когато е нащрек. Да не забравя и медиите, особено тези, дето най-много го хвалят - в потайна доба те варят отрови със злата магьосница в страната на Оз... Нокът от гарван, перо от бухал, слюнка от пепелянка – знаете как е. Юнаците често са лекомислени, забравяйки, че пътят към народната любов всъщност е минно поле.
И понеже обещах да съм кратък, ще обобщя: няма проект „Първанов” и АБВ. Има тотална мобилизация в редиците на кървавите и нечестни пари, които нерядко са и партийни. Задава се война, в която Женевските споразумения нямат думата. Фронтовата линия ще мине през всеки квартал и селище, ще се опитат да въвлекат и нас. Най-вече в епизодите, където ще има предателства и компромати. Въпросът е дали сме запомнили що е себеуважение и свобода. Иначе – ботуш от АОНСУ.
Борис Петков
