В България съществуват елементи за противодействие на корупцията, но те са изпразнени от съдържание. Ключът за палатката е в крадливите политици. Рибата се вмирисва откъм главата. Българите нямат никакво доверие в институциите. Вярвате ли в прокуратурата, в правосъдието? Аз не. Нямаме никакъв шанс с хората в тези институции. Затова сме на това дередже.
Това заяви в интервю за ФрогНюз Йордан Карабинов, сертифициран вътрешен одитор и един от основателите на антикорупционния фонд. На 15 ноември предстои представяне на неговата книга “Система за превенция на корупция и измами”.
Ето и цялото интервю:
Господин Карабинов, след два дни ще бъде представена книгата ви - “Система за превенция на корупцията и измами”. Какво всъщност искате да кажете с нея?
Искам да опиша какви са елементите на една система за превенция на корупцията елемент по елемент. Посочвам как всеки един от тях може да се оцени, да се направи бърза проверка и анализ във всяка една организация като се даде определен брой точки на всеки елемент. В книгата се посочват 26 елемента. Максимумът точки е 140. Под 70 точки няма система за превенция на корупцията.
Какви са тези елементи, за които говорите?
Например етичен кодекс, етичен плакат, обучение на служители, проучване на клиенти и служители, годишни сертификации, тестове и обучения за всички служители и други.
Аз съм професионален вътрешен одитор. С това си вадя хляба. Видял съм в чужбина тези елементи за превенция на корупцията.
Етичният плакат например е нещо от рода на “подай сигнал”. Там обаче си има правила - трябва да е на поне пет места в организацията, да има поне три места за подаване на сигнали - интернет поща, телефон, адрес. Плакатът е едно много ефективно, пасивно-агресивно средство и не струва много пари. Как действа? Потенциалният крадец се страхува, че някой може да подаде сигнал.
В България тези елементи ги има, но те са изпразнени от съдържание и са неефективни.
България продължава да изпитва сериозни трудности в борбата с корупцията. Последните данни на “Прозрачност без граници” ни поставят на предпоследно място в Европейския съюз. На какво се дължи това според вас? Къде е “ключът за палатката”? Може ли изобщо този проблем - корупцията, да бъде решен в България? Какво е необходимо?
Ключът за палатката е в крадливите политици. Рибата се вмирисва откъм главата. Необходимо е да изберем некорумпирани лидери. Докато нямаме такива, нямаме никакъв шанс. Корумпираните лидери и политици назначават техни крадливи слуги, които в замяна на постчета позволяват подкупи и така корупцията се увековечава.
Къде стои общественото доверие в този процес?
Българите нямат никакво доверие в институциите. Вярвате ли в прокуратурата, в правосъдието? Аз не. Колко осъдени има за корупция? Има чудовищни обвинения към бившия премиер в рекет, кюлчета, къщи в Барселона. И няма нищо. Това са косвени доказателства, няма структури. Не искат да ги разследват ефективно. Или са подкупени, или са некадърни.
Смятате ли тогава, че институциите у нас са способни да се преборят с корупцията?
Нямаме никакъв шанс с хората в тези институции. Затова сме на това дередже.
Тогава нека се върнем на първия въпрос - какво искате да кажете с Вашата книга?
Искам когато гражданите и журналистите прочетат моята книга, да идентифицират елементите от системата и непрекъснато да питат политиците защо липсва това и онова. Така се упражнява натиск. Можем да се надявам, че нещата ще се променят и ще се изградят системи за превенция на корупцията.
В интервю за БНР споменавате, че един от методите за противодействие на корупцията е например непосилно висока глоба. Можете ли да споделите други подобни методи?
Какво възпира един човек да участва в корупционна схема, да вземе подкуп, да даде такъв? Първо - страх от разкриване. Второ го мотивира цената на престъплението, която ще плати. Третото е общественото порицание - до каква степен хората разбират, че този човек е корумпиран. В България нито има страх от разкриване - защото или не ги разкриват, или нищо не последва от това. Ако случайно разкрият подобно престъпление, няма нито един осъден. Ако има забрани уличени в корупция лица да работят в държавни структури, да заемат публични длъжности, няма да ни предлагат да избираме тези политици. В момента е обратното.
Звучи така, сякаш разковничето е тези практики да бъдат разкривани и доказвани, но ние нямаме добре работеща прокуратура, която да го прави. Изглежда като задънена улица.
Това са обективните реалности. Това, което ние можем да направим, е да задаваме въпроси, да упражняваме натиск. В София има нов кмет. Той има шанс, ако има воля и желание, да изгради такава система за превенция в общината. Ако това се случи, ще повлече крак в цяла България. Ако се изкорени корупцията в Софийска община, ще започне да се пита и за останалите големи градове - защо в София може, а в останалите градове - не?
интервю на Джесика Вълчева
