"Това са проблемите, които трябва да бъдат решени - многонационални сили, програма за превъоръжаване, попълване с личен състав, развитие на разузнавателната общност, въвличане на българската индустрия и академична общност в превъоръжаването. Проблемите обаче са натрупани не през последните 5 месеца, с през последните 20 години. Ако трябва да се открои задача на задачите, това е завоюване на информационно превъзходство на правителството, на екипа за промяна над действията на Петата колона в България".
Това каза пред ФрогНюз отбранителният експерт и бивш министър на отбраната доц. Велизар Шаламанов.
Ето и цялото интервю:
Доцент Шаламанов, вотът на недоверие към кабинета “Денков”, които се обсъжда в пленарна зала днес, е внесен заради твърдения за провал на правителството в политиките на отбраната. Вие виждате ли такъв провал?
Това твърдение според мен е необосновано. Поне три са причините за това.
Първо, политиката в отбраната е дългосрочна. Посочват се твърдения за липса на достатъчно хора за попълване на армията. Това не е проблем, който се решава за пет месеца. Проблемите, които се посочват в мотивите за вота, са отчитани в редица годишни доклади за състоянието на отбраната. Нека не забравяме още, че през последните 20 години - след като България влезе в НАТО - сме имали четири правителства с участието на ГЕРБ и три правителства с участието на БСП. По тези проблеми от последните 20 години, е редно дебатът да бъде насочен към това какво са постигнали правителствата с участието на ГЕРБ и БСП.
Второ, решенията, които се атакуват - свързани с помощ за Украйна, с развитие на многонационалната бойна група, с придобиването на “Страйкър”, радари и F-16, са решения, взимани от предишни правителства, не от настоящето. Чест прави на настоящето правителство, на настоящия министър на отбраната Тодор Тагарев, че ускориха изпълнението на решения на предходни правителства и парламент. Това правителство не е предлагало допълнителна помощ за Украйна, допълнителни многонационални сили в България или купуване на нова техника, извън вече започналите процедури.
Единственото за мен съществено в този дебат е известното закъснение на Стратегическия преглед на отбраната, който започна в Министерския съвет в края на септември, защото по програмата на правителството предстои инвестиционна програма с инвестиционен механизъм, решения по числеността и структурата на действащата армия и резерва, участие на индустрията, Национална отбранителна стратегия, противодействие на хибридни заплахи, включително дезинформация и пропаганда, реформа в разузнавателната общност. Тези неща обаче - по програмата на правителството - са от ноември нататък, така че вот на недоверие за нещо, което е в процес на изработване, е крайно необосновано.
Всички тези промени, които предстоят, вече стоят сериозно на вниманието не само на министъра на отбраната, но и на премиера. Вчера имаше конференция с брилянтно участие на премиера Денков по въпросите на модернизацията на отбраната. Вярвам, че дебатът днес ще сложи всичко това и в дневния ред на Народното събрание.
Отбелязахте, че ГЕРБ и БСП участваха в редица управления през последните 20 години. До какво състояние доведоха отбраната ни тези правителства с тяхно участие?
Нека говорим в конкретика. Първото управление на БСП взе изключително важното решение за преминаване към изцяло доброволен принцип на окомплектоване на армията, което доведе до намаляване на възможността за попълване на армията със задължителна служба. Редица правителства наред не успяха да решат въпроса с привличане на млади хора в армията. Това трябва да бъде анализирано обективно и парламентът да помогне на сегашното правителство да започне да решава въпроса по-успешно. Явно е, че решаването на въпроса досега не е било успешно.
Всички тези правителства така и не успяха да направят и инвестиционна програма със съответен инвестиционен механизъм, които да осигури устойчивост на изпълнението в години на сложни проекти и много проекти. Не успяха истински да въвлекат индустрията и академичната общност. Това са въпроси, които трябва да бъдат решавани сега, като съм уверен, че ще бъдат решени. Трябва да бъде отчетено и това, което не е свършено за 20 години, за да сме реалисти при неговото преодоляване.
Сериозен е въпросът с реформата на разузнавателната общност. Ясно е, че това състояние на специалните служби не удовлетворява министър-председателя, не удовлетворява правителството, а те са отговорни - по член 105. от Конституцията - за функционирането на тази система. Това също трябва да бъде решено.
Има още един сериозен въпрос. През 2006 година правителството с премиер от БСП взе мъдрото решение да имаме съвместни съоръжения съм САЩ и развитие на многонационално военно присъствие на наша територия. Това е най-добрият начин в рамките на НАТО и Европейския съюз да гарантираме способности и сигурност. Това обаче не беше развито нататък в годините. Виждаме къде са Румъния, Гърция, Полша и съответно къде е България.
Това с част от проблемите, които трябва да бъдат решени - многонационални сили, програма за превъоръжаване, попълване с личен състав, развитие на разузнавателната общност, въвличане на българската индустрия и академична общност в превъоръжаването. Те ще бъдат поставени в една много по-добра светлина за разрешаване след Стратегическия преглед, които завършва февруари.
Проблемите обаче са натрупани не през последните 5 месеца, с през последните 20 години.
Партиите, които внасят искането на вот на недоверие са БСП, “Възраждане” и “Има такъв народ”. Ако тези партиите определяха какво се случва в отбраната, каква картина щяхме да виждаме?
Инициативата беше на БСП, която в последните 20 години е участвала в три правителства. Трудно е да кажем какво би се случило, ако “Възраждане” и ИТН бяха в управлението, тъй като досега не са били и заявките им са доста противоречиви. Това, което се твърди от “Възраждане”, е, че България ще излезе от НАТО. Така че за мен е очевидно, че тази партия няма да бъде в управлението скоро.
Най-накрая България планира да отдели 2% от БВП за отбрана - стандарт, който се предполага, че всяка членка на алианса трябва да се стреми да постигне още от решението, взето на срещата на върха на НАТО в Уелс през 2014 година. Към момента тези 2% от БВП достатъчни ли са?
Това не е достатъчно за изпълнение на целите, поставени от парламента с приемането през 2021 година на Програмата за развитие на отбранителните способности на Въоръжените сили на Република България 2032 (Програма 2032). Такъв вид фундаментално превъоръжаване, от каквото се нуждае Българската армия, след като то е закъсняло 20-30 години, не може да бъде реализирано по механизма на годишните бюджети на Министерството на отбраната.
Именно затова още в 45-ия и 46-ия Парламент се обсъждаше идеята, която сега е предвидена в програмата на правителството - да се промени законодателството с цел създаване на Инвестиционен фонд за превъоръжаване по модела на Програмата на НАТО за инвестиции в сигурността (NSIP). Тя позволява чрез добро управление на парични средства извън ежегодните бюджетни, да се гарантира изпълнението на сложни многогодишни програми, да се реализира т. нар. “revolving fund” - тоест средства, които се придобиват от продажба на въоръжение, техника, имоти, да бъдат акумулирани там, да се търсят - ако трябва - и форми на финансиране чрез държавен заем, така че да бъде осигурен сериозен ресурс за решително превъоръжаване. В противен случай, докато се подмени една техника, тя ще остарее, ще навлезе друга и никога няма да има интегрирана способност.
Един такъв фонд трябва да осигури необходимите средства за финансиране на иновации, но и на малки проекти, инициирани от командирите на поделения, които са най-близо до проблемите, както и да стимулира цялостното развитие на нашата отбранителна индустрия.
Според Вас вотът на недоверие ще бъде ли успешен?
Естествено, че няма да успее. Никакъв вот на недоверие няма да успее преди ротацията на 6 март. Не това е проблемът. Проблемът е дебатът да се фокусира не върху цвета на чорапите на Костадин Костадинов, а върху решенията, свързани с попълване на армията с хора, превъоръжаване, реформа на специалните служби, дългосрочно инвестиране в отбраната, участие на индустрията и академичната общност, противодействие на хибридните заплахи, включително борба с дезинформацията и пропагандата.
Това са въпросите, които трябва да бъдат решени. Това правителство е заложило решаването им в правителствената програма. За съжаление сега опозицията се възползва да иска този вот.
Миналата седмица министър Тагарев посочи, че родни политици водят дезинформационна кампания срещу отбраната ни, което подрива авторитета на армията, помага за проблемите в окомплектоването с личен състав - съгласен ли сте?
Изключително точен е министър Тагарев. Дезинформационните кампании, които се водят и по отношение на помощта за Украйна, и по отношение на многонационалните сили, и по отношение проектите за превъоръжаване, на всичко, свързано с иновации, с участието на България, с ролята ни в НАТО и Европейския съюз, по същество отблъсква хората да се ангажират с проблемите на отбраната. Отблъскват и инвестициите в България, както и възможността за участие в многонационални проекти в наш интерес.
Ако трябва да се открои задача на задачите, която да се реши с приоритет, това е повишаване на капацитета за противодействие на дезинформацията и пропагандата, както и повишаване на капацитета за провеждане на стратегически комуникации. С една дума - завоюване на информационно превъзходство на правителството, на екипа за промяна над действията на Петата колона в България. Надявам се, че този въпрос все повече се разбира като приоритет за правителството.
Доц. д-р Велизар Шаламанов е бивш служебен министър на отбраната, от 1998 до 2001 г. е заместник-министър на отбраната и член на Съвета по сигурността към Министерски съвет, народен представител от „Демократична България“ в 45-ото и 46-ото Народно събрание. Има десетилетия опит в работата на Агенцията по комуникация и информация на НАТО (NCI Agency), както и ръководен опит в Института по информационни и комуникационни технологии към БАН. Експерт по информационни и комуникационни технологии и сигурност, кризисен мениджмънт и мениджмънт на сигурността и отбраната.
Интервю на Илияна Маринкова
