Енергийните вноски при внос и пренос на природен газ за транзит с произход от Русия ще се дължат от ползвателите на газопреносната мрежа, а не от оператора. Това реши парламентът, който прие промени в Закона за контрол по прилагане на ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна.
Депутатите гласуваха промените на първо и второ четене в рамките на днешното пленарно заседание.
Измененията са внесени от Радослав Рибарски, Васил Стефанов и Ивайло Мирчев от "Продължаваме Промяната - Демократична България". Целта е да не се застраши ликвидността и финансовото състояние на операторите на преносната мрежа, посочват вносителите.
Народните представители дебатираха по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за контрол по прилагане на ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна. Поправките се налагат за вече въведените по-високи транзитни такси за пренос на руски газ. Оказва се, че единственият длъжник е длъжник е държавното дружество "Булгартрансгаз". Компанията вече дължи близо 250 млн. лева, предаде БНТ.
Предложението да бъде увеличена таксата за пренос по т.нар. "Балкански поток" е на Министерството на финансите. Мотивът на ведомството е, че по този начин ще се санкционира Русия. Оказва се обаче, че длъжник в крайна сметка е българска държавна компания, която е трябвало да внесе парите.
"Със сега действащата разпоредба в чл. 5Б се вменява едно непосилно задължение на нашия преносен оператор, а именно той да събира и да е задълженото лице пред митниците да внася средствата свързани с пренос на природен газ с произход Русия", каза Жечо Станков, ГЕРБ-СДС.
"Нека сметнем 511 000 мегаватчаса по 20 са 10 млн. и нещо на ден и това е твърдият резервиран капацитет, газопреносният оператор ще трябва да вземе с едната ръка от Русия, за да даде на хазната и да даде на Асен Василев, но ако не може да си събере, защото исканията са в разрез с международни договори, то ще продължи да дължи пари, защото е данъчно задължено лице", коментира Пламена Митова, ИТН.
Въпреки че България не потребява руски природен газ от две години, страната ни е транзитьор на синьо гориво до Сърбия и Унгария. Всяка година транзитните такси по договор се променят с коефициент на базата на инфлацията и цените на алтернативните горива.
Все още няма позиция на Европейската комисия дали увеличената такса противоречи на правилата на свободната конкуренция.