През 2023 година Клиниката по чернодробно-панкреатична хирургия и трансплантология във Военномедицинска академия отбелязва 20 години от създаването си. Фактическото отбелязване ще се случи с провеждане на международен форум с участието на някои от светилата на световната чернодробна хирургия.
Форумът започна вчера във ВМА, като темата му е мултидисциплинарния подход в лечението на рака на черния дроб.
За постиженията на Клиниката в хирургията за нейните 20 години - ФрогНюз разговаря с българското медицинско светило в чернодробната и панкреатична хирургия проф. Никола Владов.
“В началото, разбира се, никой не ни познаваше, имаше известно недоверие. Започнахме да правим големи и сложни операции, утвърдихме се. Четири години след като създадохме Клиниката по чернодробно-панкреатична хирургия и трансплантология, направихме първата чернодробна трансплантация във Военномедицинска академия без чужда помощ, без помощ на чуждестранни екипи. Започнахме всичко от нулата и го направихме български модел”, разказва професорът.
Сега екипът, ръководен от проф. Владов, има зад гърба си 97 трансплантации на черен дроб.
“Развихме и станахме лидери в чернодробната и панкреатична хирургия. Вече 20 години поддържаме високото ниво, което всъщност е най-трудното - когато направиш нещо на много високо ниво, да продължиш да го поддържаш във времето”, каза той.
“Най-важното е да се запази нивото и наученото да се предаде на следващите поколения, които да подхождат със същата отговорност и със същия хъс, както ние сме подхождали през тези 20 години”, казва още професорът.
Ето и цялото интервю с проф. Никола Владов:
Господин професор, тази година Клиниката по чернодробно-панкреатична хирургия и трансплантология във Военномедицинска академия има 20-годишен юбилей – каква е равносметката за тези 20 години, с кои постижения сте най-горд?
Клиниката беше създадена през 2003 година с подкрепата на тогавашното ръководство на Военномедицинска академия в лицето на ген. Тонев, който имаше модерни, съвременни виждания за медицината и беше разбрал, че една голяма и сериозна болница трябва да има такава клиника по чернодробно-панкреатична хирургия, че тази хирургия трябва да се развива във времето. Развитието на чернодробно-панкреатична хирургия е процес, който изисква време.
Тогава с ген. Тонев имахме среща. Той постави времеви моменти и обясни как вижда развитието. Тогава бях началник на І-ва хирургична клиника на МБАЛ – Пазарджик, бях защитил дисертация, свързана с чернодробната хирургия. Материалът, който бях използвал, беше от моя престой в Тунис. Вече бях специализирал чернодробна хирургия във Франция.
Така на 15 януари 2003 година започнах работа във Военномедицинска академия. На 1 юни същата година пък излезе заповедта за създаването на Клиниката по чернодробно-панкреатична хирургия и трансплантология. Отначало в състава на клиниката бяхме аз, вече проф. Такоров - тогава беше специализант, току-що завършил медицина, и старшата сестра Ася Шопова.
Във времето имах възможността да подбера екипа си. После в този екип се включи д-р Мутафчийски - вече генерал и професор Мутафчийски, д-р Сергеев дойде от районната болница в Пирдоп, сега доцент Михайлов - тогава д-р, също току-що завършил. Постепенно във времето се включиха още колеги. Всички колеги, които се включиха в началото, вече са началници. Една голяма част от тях са хабилитирани професори и доценти. Една част излязоха от клиниката и тръгнаха по свой път, развиха се, станаха началници на клиники и работят тази голяма и сложна хирургия.
Бавно и постепенно клиниката се разви. Вече 20 години работим доста интензивно. В началото, разбира се, никой не ни познаваше, имаше известно недоверие. Започнахме да правим големи и сложни операции, утвърдихме се. На четвъртата година след създаването на клиниката направихме първата чернодробна трансплантация във Военномедицинска академия без чужда помощ, без помощ на чуждестранни екипи.
Бях ходил на специализация във Франция и поддържах тесни връзки с колегите там, които днес са тук на нашия форум с тема "Хепатоцелуларен карцином – мултидисциплинарен подход”, които се откри вчера вечерта - проф. Бонишон и проф. Собран, които тогава - преди 20 години, работеха в болница “Кушен”.
Четири години след като създадохме Клиниката по чернодробно-панкреатична хирургия и трансплантология, направихме трансплантацията без да идват чужденци да и помагат. Започнахме всичко от нулата и го направихме български модел.
Така във времето се развихме и станахме лидери в чернодробната и панкреатична хирургия. Вече 20 години поддържаме високото ниво, което всъщност е най-трудното - когато направиш нещо на много високо ниво, да продължиш да го поддържаш във времето.
За 20 години се смениха доста хора. Едни излизат, други влизат, учат се на хирургия, когато стигнат едно ниво, излизат, стават самостоятелни хирурзи, стават началници, развиват се. Такъв пример е доц. Белев в Пловдив, д-р Петко Димов в Бургас, доц. Василевски, които е заместник-директор на МВР болница, проф. Такоров, който стана началник на Първа клиника по коремна хирургия във ВМА, доц. Васко Михайлов, който е мой заместник в Клиниката по чернодробно-панкреатична хирургия и трансплантология, доц. Луканова пък стана заместник на проф. Такоров. В момента в клиниката вече има четвърта вълна хирурзи, които се подготвят.
Говорихме за първата самостоятелно извършена трансплантация. Колко трансплантации се правят в момента и колко могат да се правят?
Това е голям проблем, който съществува в България - липсата на донори и малкият брой трансплантации, които се правят. Направили сме общо 97 трансплантация, две от тях от жив донор - от възрастен на възрастен. Направихме първата трансплантация от жив донор в България от възрастен на възрастен, първата ретрансплантация.
Ние работим с това, което ни се дава. В последния септември например направихме пет трансплантации за един месец. Това е една съвсем прилична цифра дори за средностатистически трансплантационен център в Европа.
Мисля, че можем да правим спокойно по 3-4 трансплантации на месец.
Как стои въпросът с донорството у нас - редно ли е според Вас донорството да се насърчава повече?
Такива кампании има постоянно, просто трябва да бъде направена правилната организация. Транспортолозите по закон нямаме право да участваме в доноския процес - в организацията, във взимането на органите. Правилото е, че екипът, който взима органите, не може да извършва самата трансплантация, това трябва да се направи от друг екип.
От наша гледна точка - по отношение трансплантациите, имаме готовност и организация да правим трансплантации по всяко време на денонощието.
Професоре, споменахте тридневния форум, който започна вчера във ВМА. Темата тази година е “Хепатоцелуларен карцином – мултидисциплинарен подход”. Защо избрахте тази тема за изданието на форума в годината на 20-ата годишнина на Клиниката?
Темата на този следдипломен курс, с който отбелязваме 20-годишнината на Клиниката по чернодробно-панкреатична хирургия и трансплантология във Военномедицинска академия, е лечението на рака на черния дроб. Това лечение мултидисциплинарно - в него участват много голям брой. Военномедицинска академия е звено, което може да предоставят пълния обем от дейности, с които се лекува хепатоцелуларен карцином, включително и чернодробната трансплантация.
Това е мотивът да направим такъв форум. Ние - нашите екипи във ВМА, моя хирургичен екип, нашите гастроентеролози, нашите онколози, радиолози, даваме възможност за комплексното лечение на тези болни. Темата е съобразена с възможностите на болницата. Такава хирургия и такова лечение се прави в голяма болница с големи ресурси, с големи възможности.
Самият факт, че във форума имаме такива гости - професор Собран и професор Бонишон от Франция, професор Ки-Хун Ким от Южна Корея, професор Зоран Милошевич и професор Александър Карамаркович от Сърбия, професор Иринел Попеску и професор Флорин Ботеа от Румъния, професор Яман Токат и професор Дениз Балчи от Турция, професор Гуидо Торзили от Италия, професор Емилио Висенте от Испания - все лидери в областта на медицината и хирургията, говори, че сме признати от тях и те гледат на нас приятелски и като на равнопоставени колеги.
Какъв е пътят на световните иновации и модерни медицински методи - как иновациите започват да се използват в хирургията?
За да се случат иновациите, трябва да има хирургичен екип, който гледа в правилната посока и търси иновациите. Този екип трябва да има подкрепата на ръководството на болницата, за да се случват иновациите. Без подкрепата на ръководството - както морална, така и финансова, нищо не може да се случи. Това важи и за разбирането на ръководството за развитието на медицината.
Търсенето на новостите в хирургията, тяхното прилагане, участието в различни клинични проучвания, ходенето на конгреси, виждането на новости са ключът. Размяната на информацията в хирургията и въобще в медицината става на конгреси и специализации, които се фокусират върху детайлите в работата. След това - следва прилагане в работата.
Всеки случай на трансплантация ли е уникален, професоре?
Всички случаи са еднакво тежки, еднакво сложни за нас. С еднаква отговорност подхождаме към всеки един. Най-важното е да запазим високото ниво на лечение на тези случаи с високотехнологична медицина, с комплексно лечение на болните, с доброто отношение към тях.
Най-важното е да се запази нивото и наученото да се предаде на следващите поколения, които да подхождат със същата отговорност и със същия хъс, както ние сме подхождали през тези 20 години.
Интервю на Илияна Маринкова
