„Събирането на данни за случващото се с нашите тела и умове трябва да бъде обект на стриктна правна рамка”, смята българският евродепутат.
„Напредъкът на невротехнологиите даде надежда дори на парализирани хора отново да се движат самостоятелно. Тези технологии създават възможности за справяне с невродегенеративни заболявания като болестта на Паркинсон и Алцхаймер.
Наред с медицинския аспект, налице са редица рискове, които трябва да бъдат взети предвид. Те засягат основните ни права – правото на умствено уединение, самостоятелността на собствената ни нервна система и свободата ни да взимаме решения.
Носим смарт часовници, които събират данни за качеството на съня ни, физическата ни активност и нивото ни на стрес. Живеем в епоха, в която алгоритмите и така наречените „интелигентни технологии“ имат все повече информация за това, което се случва в телата и умовете ни. И това повдига етични, социални и политически въпроси.“
Това заяви Иво Христов, член на Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент (S&D), в откриващото си изказване на проведеното в четвъртък събитие на тема „Невротехнологиите и невроправата – поверителността е последната граница“. Христов бе домакин на дискусията, организирана от Панела за бъдещето на науката и технологиите към Европейския парламент (STOA), на който българският евродепутат е заместник-председател.
В събитието участваха Марчело Йенка, професор по етика на изкуствения интелект и невронауките от Института по история и етика на медицината на Техническия университет в Мюнхен, водещи специалисти по невропротези от Тюбингенския университет и изтъкнати имена от сферата на когнитивните науки.
По време на събитието Иво Христов информира, че държави като Чили, Испания, Словения и Саудитска Арабия вече са стартирали законодателни инициативи в областта на невротехнологиите.
„Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и ЮНЕСКО подчертават необходимостта от „отговорни иновации“ в тази област, както и от глобална управленска рамка, за да може да бъде използван потенциалът на невротехнологиите, като същевременно се обръща достатъчно сериозно внимание на рисковете, свързани с психическата цялост, свободата на мисълта и съхраняването на човешкото достойнство. Трябва също така да се вземе предвид, че публичните и частните инвестиции в развитието на тези технологии са се увеличили драстично през последните години, но само няколко държави провеждат финансови и научни усилия в тази посока“, каза още българският евродепутат. „Сиреч, тези технологии са достъпни само за тесен кръг актьори.”
Иво Христов припомни още, че Испанското председателство на Европейския съюз е приело декларация относно европейските невротехнологии.
„Там откриваме призива за създаване на надеждна, прозрачна и отговорна екосистема, която да е в интерес на европейските граждани и фокусирана върху защитата на техните права“, каза още Христов.
Според него е изключително важно да има стабилна правна рамка, която е в състояние максимално да защити основните ни права, особено в контекста на работата на Европейската комисия по WEB 4.0 и виртуалните светове.
„Въпреки че невротехнологиите все още са в процес на разработка, когато се комбинират с изкуствен интелект, прогресът им може да бъде много бърз, както в случая с Chat GPT. Трябва да се подготвим за подобни сценарии, тъй като те могат да застрашат сърцевината на нашия личен живот. Разбирането на потенциалните опасности от невротехнологиите също ще ни позволи да разработим нови методи за „невросигурност“, за борба както с емоционалната, така и с когнитивната манипулация“, смята българският евродепутат.
За контакт с Групата на социалистите и демократите в ЕП: https://www.socialistsanddemocrats.eu/
