Вътрешния министър, шушумигата Калоян Стоянов, бил на кино, докато негови служители млатеха протестиращи и мирни граждани миналата вечер. Гледал филм, в който МВР било консултант по ало измамите, значи – бил служебно зает, според него. Затова нямало да подаде оставка заради данданията с протестите срещу БФС и някои спорни действия на униформени служители, които потресоха поне половин България.
Този модел на поведение: някой ми иска оставката или има претенции към работата ми – да го духа, се разиграва пред очите ни все по-често. Защото мишокът Стоянов не е назначение и избор на премиера Николай Денков, а му е спуснат от някой друг. Може от ГЕРБ, но може и от друго място. Можем само да гадаем.
Доскорошният главен секретар Петър Тодоров пък беше кадър на президента Радев, който също не искаше да си тръгва, въпреки убедителните доказателства, че не става за работата, с която са го натоварили.
Неотдавна министърът на електронното управление Александър Йоловски хвърли бомба, като се оплака на Тошко Йорданов и ИТН и Десислава Атанасова от ГЕРБ, че Кирил Петков и бившият министър на МЕУ, а сега депутат от ПП-ДБ Божидар Божанов го заплашвали да даде над 600 млн лева на техни близки фирми по някакви програми. Назначиха му охрана, че и на семейството, защото били застрашени и децата му. Същият обаче отказа да обясни на прекия си началник – премиера, за какво става дума. Това звучи като: „Я си гледай работата, не съм длъжен да говоря с теб, защото не си ми никакъв. Други са ме назначавали и ще се отчитам на тях.“
Шефът на ДАНС Пламен Тончев отказва да подаде оставка, която му е поискана от министър-председателя. Държавната агенция „Национална сигурност“ е българска държавна агенция към Министерски съвет, която изпълнява политика по защита на националната сигурност. Така пише в закона. Но Пламен едикойси казва на премиера: „Къв си ти, бе, мен ме е назначил президенттът Радев и съм му се клел във вярност.“ Не с тези думи, но с това съдържание. Същият отказва да освободи заместник на ДАНС, който написа онзи доклад, послужил като аргумент да бъде спрян машинния вот на местните избори. Активно мероприятие, откъдето и да го погледне човек, но дава кураж на внедрените лица да се държат по подобен начин.
Говори се, че и шефът на Информационно обслужване не може да бъде пипнат, защото е сложен там още в зората на борисовото управление, с личната намеса на вожда на ГЕРБ.
Какво излиза тогава? ГЕРБ всеки ден, а ДПС през ден нападат кабинета за някои решения и действия и дори заплашват да развалят т.нар. сглобка, но в същото време се оказва, че част от министрите и някои други висши кадри във властта се държат като хора на прикритие, които служат на съвсем други кръгове, невидими за обществото.
Това е нелепо. На кого се отчитат въпросните шушумиги?
Тези хора имат гръб, който според тях е по-влиятелен от министър-председателя Денков. Не подценявам Николай Денков, той доказа, че умее да се справя с политически изнудвачи и рекетьори, но очевидно трябва да наблегне на съвета на Макиавели: Политиката няма връзка с морала.
Шушумигите всъщност са къртици, спуснати в някои институции да ровят по съответни указания. Тези животинки се славят с много чувствителни муцуни и дълги пръсти с остри нокти, с които копаят тунели. Налага се в действие да влязат репелентите и димките…
Емил Азар
