Днес за първи път ще бъде представена у нас книгата на Херта Мюлер "Всичко свое нося в себе си".
Събитието ще бъде от 17:30 часа в Столична библиотека (пл.Славейков 4, зала "Любов"). Негови организатори са издателство Сиела съвместно с Гьоте Институт и Столична библиотека.
"Всичко свое нося със себе си" е романът, с който носителката на Нобелова награда за литература за първи път се появява на българския книжен пазар. Очаква се да излязат и други нейни творби: "Паспортът", "Страната на зелените сливи", "Още тогава лисицата беше ловец".
Херта Мюлер е родена на 17 Август 1953 г. в немското селце Ницкидроф, в немскоезичната част на Банат, Трансилвания (Румъния).
Именно заради годините, през който живее в древната немска община, допринасят за факта, че първите ѝ творби са не на румънски, а на немски, както и не случайна е тематикатата на произведенията й -тежките условия на живот в Румъния при режима на Н. Чаушеску и преследванията срещу румънските немци при комунистическото управление в страната.
Освен това бащата на Херта е бил офицер и е служил във войските на SS. През 1945 година много от румънските немци са депортирани в СССР, включително и майка й. Семейството прекарва пет години в трудов лагер на територията на Украйна.
Иначе Херта учи в университета на Темишвар немска и румънска литература, където се сближава с неформалната група от немскоговорящи литератори, наречена Aktionsgruppe Banat.
По-късно започва работа като преводач и превежда инструкции за импортираните в ГДР. В свои интервюта споделя, че независимо от шума и неблагоприятните условия, пише някои от романите си на работното си място, към които е много по-прецизна, отколкото към самата си преводаческа дейност.
Такава е практиката по онова време - да мамиш системата през социализма колкото можеш, защото така или иначе тя ще те измами. След отказ да сътрудничи на Секуритате е уволнена.
Днес Мюлер споделя, че всяко посещение в Румъния за нея означава и връщане в друго време. „Време, през което никога не съм знаела кое в собствения ми живот е случайност и кое - инсценировка." И все още има чувството, че я наблюдават.
