Президентът-резервист вероятно вече е скучен дори за руските си работодатели.
Докато нашите млади шахматистки печелят сърца и първенства, оперетният български президент Радев явно си въобразява, че е една от тях. Той също се намираше в Черна гора и оттам неумело се опитваше да мести две-три фигури наведнъж. Имам предвид безсмисления му опит в едно и също изказване да подкрепи черногорската евроинтеграция, борбата на украинския народ за свобода... и някакви имагинерни „дипломатически усилия“ за спиране на руската агресия. Украинското посолство у нас вече достатъчно ясно отговори на тези излишни реторически усилия на Радев.
Не бих искал да съм на мястото на Радев. Вероятно никой не би искал. Първо, той не може да си позволи да е толкова очевидно проруски и античовешки настроен, колкото, да речем, по-креслив политик като Коп... Костадинов. Второ, на Радев му се налага неискрено да се преструва на европеец, атлантик и демократ – а си личи колко му е неприятна тази роля, защото той не е добър актьор, нито особено ловък дипломат. Човекът е офицер, при това с постсъветска закваска и, както се казва, в ушите му още кънти залпът на „Аврора“. Но да му отдадем дължимото – човекът все пак се опитва да направи каквото може за истинските си началници, макар и да са му раздадени лоши карти.
Какво означава по същество всяка фраза за дипломатическо разрешение на руско-украинската война? Че този, който я произнася, внушава, че и двете страни биха искали такова разрешение. Но това в случая просто не е вярно. Страната-агресор, в случая Русия, все още смята, че може да окупира още територии на отбраняващата се страна – в случая Украйна. Украйна пък иска и е убедена, че може да си върне всички вече окупирани територии и да си върне пълния контрол над международно признатите си граници отпреди 2014. Една разбираема амбиция, която има сериозни шансове за успех. При това положение всички приказки за дипломатическо разрешение са нелепи. Нито една от двете воюващи страни в момента не може и не желае да престане да воюва. Радев може би осъзнава това, защото дори и да не е чел Клаузевиц, все пак би трябвало да е минал някакви обучения през кариерата си. Тогава защо си позволява да говори такива ненужни неща?
Причините са две: вътрешна консумация и европейски колебания. Вътрешната консумация е ясна – една част от българското общество така и не може да узрее за идеята, че защитата на националните граници е свещена кауза за всяка държава по света, дори и ако нашественикът е светата, православна, посткомунистическа и славянска Русия. Към тази част от обществото ни се обръща Радев. По-интересна е западноевропейската причина за думите на ставащия все по-скучен български президент от резерва. Войната се проточи. Тазгодишната украинска контраофанзива имаше своите успехи, но не постигна голям пробив към Крим, както мнозина се надявахме. Междувременно започна поддържаната от Русия и Иран голяма терористична атака срещу Израел. Паралелно с това в Кавказ протече и бързата окупация на Артцах (Нагорни Карабах) от азерските войски – и е възможно това да не е последното действие на Азербайджан срещу Армения. Това беше унижение за Русия в ролята ѝ на арменска съюзничка, но е още един дестабилизиращ момент в източната периферия на Европа. Страни като Германия и Франция започват да стават колебливи в подкрепата си за Украйна, защото се боят – не толкова от нова световна война, колкото от продължаващото влошаване на икономическите перспективи. Радев може и да е много скучен и предвидим, но той говори и на тях.
Не е някаква тайна, че настоящият български президент отдавна върти една и съща мелодия на своята външнополитическа латерна. В момента той просто предаде едно руско съобщение на колебливите западноевропейски сили. Именно това е и проблемът с изказването му от Черна гора – държавният глава на България послужи като пощальон на Путин. Срамна ситуация.
Радев обаче явно пропуска, че на 21 септември тази година един съвсем различен (и поне формално не точно европейски) държавен глава отправи съвсем различно послание. Британският монарх Чарлс III заяви пред френския Сенат, че Украйна ще триумфира. Кралят говори и за „нашия континент“, имайки предвид Европа. Дали Радев може да претендира за същата тежест и авторитет, когато предава своите доста по-скучни съобщения в Подгорица? Сравнението между двете послания и двамата им носители искрено ме забавлява.
За FrogNews
Манол Глишев
