Делът на просрочените задължения остава нисък в краткосрочен период, но забавянето на икономическия растеж и рекордно високата основна лихва в Европа предопределят промяна в средносрочен, според анализ на АСВ.
Ниското ниво на необслужваните банкови кредити в България ще се запази поне до средата на 2024 г., като тенденцията след това може да се обърне, по-отчетливо през 2025 г., но ръстът в просрочията ще е по-скоро плавен и без резки движения нагоре. Това прогнозира една от водещите компании за изкупуване и управление на задължения в България - Агенция за събиране на вземания ЕАД (АСВ).
Сценарият стъпва на анализ на макроикономически данни, динамиката на кредитирането в България и Европа и управлението на кредитните портфейли на банките.
Качеството на банковите активи в България остава стабилно засега
Рязкото покачване на лихвите и нарастващите разходи за обслужване на задълженията в Европа, в комбинация със забавянето на икономическия растеж и високата инфлация, все още не се отразяват осезаемо на потребителите и бизнеса в България, според експертите в АСВ. Затова и в краткосрочен план не се очаква значително оскъпяване на заемите и влошаване на качеството на кредитните портфейли. В момента лихвите по кредитите в България, особено на ипотечните, са по-ниски от тези в редица държави в еврозоната заради свръхликвидността на местните банки.
Затягането на паричната политика в Европа и мерките на Българската народна банка (БНБ) за охлаждане на кредитирането - антицикличните буфери и повишаването на минималните задължителни резерви, със сигурност ще оставят отпечатък, но по-скоро в средносрочен период, а през следващите 12 месеца инерцията в сектора от последните години ще продължи, предвижда АСВ. Причината - от една страна все още високата заетост и нарастващите средни доходи в българската икономика, при това с изпреварващ темп на прираст спрямо този на разходите и инфлацията като цяло (от януари 2022 г. до септември 2023 г. средната брутна работна заплата в България се е повишила с над 30% и вече надвишава 2 хил. лв. - най-силният ръст от периода преди присъединяването на страната към ЕС, а за същия период пенсиите са се увеличили с над 60%), и от друга - високата ликвидност в банковия сектор, която позволява на кредитните институции да поддържат по-ниски лихви по депозитите и кредитите спрямо тези в редица други държави в Европа (по данни на БНБ средният лихвен процент за новоотпуснатите жилищни кредити в левове през септември е 2.61%, докато по данни на ЕЦБ средната лихва за нови ипотеки в страните от еврозоната е 3.93%).
“България засега е сред малкото, запазили финансово спокойствие в Европа по отношение на лихвите по заемите. При текущата заетост и продължаващия ръст на доходите, потребителите в страната се справят с разходите и обслужването на своите задължения сравнително добре. В момента делът на просрочените кредити е рекордно нисък, хората масово са заети и възнагражденията им като цяло все още нарастват. Това им помага да се справят с погасяването на своите задължения, при все това, че разходите за живот също се увеличават.“, коментира Димитър Бончев, председател на съвета на директорите на АСВ.
Прогнозата му е, че просрочията няма да нараснат осезаемо в месеците до края на следващата година. “Икономическият растеж неминуемо ще се забави в резултат на пренасянето на негативните ефекти от другите икономики в Европа, но това няма да доведе до значим ръст на лошите кредити в краткосрочен период.”, успокои той.
