"Докато служебното правителство на Марк Рюте е на власт в Нидерландия, има шанс да се отпуши блокажът, който Нидерландия ни слага за Шенген. Ако Рюте иска да покаже отчетливо различие от Вилдерс и политическите тези на неговата партия, би могъл - на база на заключенията на нидерландска мисия у нас - да промени досега заеманата позиция срещу България в Шенген. Ако Нидерландия промени мнението си, това ще улесни и Австрия в промяна на нейната позиция. Трябва да има много интензивна дипломатическа и публична офанзива в дните до гласуването в Брюксел".
Това каза пред ФрогНюз дипломатът и общественик Елена Поптодорова.
Вижте и цялото интервю:
Посланик Поптодорова, преди месец с Вас говорихме, че резултатът от изборите в Нидерландия може да се окаже решаващ за това страната да премахне ветото си върху присъединяването на България в Шенген. Предвид резултатите от изборите и профила на крайнодесния победител Герт Вилдерс - какво очаквате да се случи?
Това беше много разтърсващ, земетръсен резултат. В прогнозите се изразяваха опасения за такъв краен изход от изборите в Нидерландия, но все пак се таеше надежда, че прогнозата няма да се случи.
От Нидерландия зависи в много голяма степен и решаването на нашия проблем с Шенген. Остава очакването и надеждата, че Вилдерс няма да може да направи правителство. И социалдемократи, и консерватори са толкова чужди на радикалната философия, която изповядва Вилдерс, на призивите за излизане от Европейския съюз - достатъчно е да кажем само това, за да илюстрираме колко различни са тези формации помежду си - че се надявам Вилдерс да не може да сформира правителство. Сигурна съм, не съм сама в тази надежда. През тази фаза на търсене на начин да се сформира правителство обаче ще трябва да се мине.
Това ни показва ясно, че прозорецът за действие вече е много ограничен. Имаме около две седмици - буквално дни, до гласуването (последното заседание на Съвета по правосъдие и вътрешни работи под егидата на испанското председателство е насрочено за 4 декември, бел. ред.). Много е важно с много силно ангажиране на дипломацията и на политическите правителствени нива да се водят разговори с Нидерландия, с в момента действащото служебно правителство, оглавявано от Марк Рюте, за да се състои тази мисия, това посещение на нидерландска делегация, която да се убеди на място, че България и практически е изпълнила критериите за Шенген и ги прилага ежедневно.
Докато това служебно правителство е на власт в Нидерландия, има шанс да се отпуши блокажът, който Нидерландия ни слага. Може да съм отчаян мечтател, но ми се струва, че ако Рюте иска да покаже отчетливо различие от Вилдерс и политическите тези на неговата партия, би могъл - на база на заключенията на тази мисия у нас - да промени досега заеманата позиция на Нидерландия заедно с колегите си в правителството и парламента.
Едно е ясно - имаме категорични заявления за подкрепа и от Европейската комисия, и от Европейския парламент, и от отделни нидерландски депутати. Оставам настрана, че Шенген е може би единствената цел, по която има обединение и у нас между отделните институции, между политическите партии. Всички условия са налице, за да се направи една промяна в позицията на Нидерландия.
Смятам, че ако Нидерландия промени мнението си, това ще улесни и Австрия в промяна на нейната позиция.
Това ли е условието Австрия да вдигне ветото си - Нидерландия да вдигне пречката първа?
Това е по-скоро създаване на благоприятна среда, отколкото условие. Австрия не би могла да иска да е единствената, която блокира толкова важното в момента укрепване на Европейския съюз, включително през механизмите на Шенген.
За мен бе много тревожно кои поздравиха Вилдерс за победата му - Орбан, Марин Льо Пен, Салвини. В Европа има тенденции, които могат да вземат връх. Тогава всички постижения на Европейския съюз досега, ще бъдат подложени на тежък риск. Австрия не би желала да попадне в тази компания на рушащите европейското единство.
Казахте, че победата на Вилдерс е била разтърсваща - за какви настроения в Европа сигнализира това?
Той спечели най-вече с антиимигрантската си политика. Вилдерс буквално заяви, че ще затвори границите на Нидерландия за мигранти, търсещи убежище. Той представя това като грижа за нидерландското население. Даже не се колебае да търси по-меки изрази - говори за затворени граници. Това се оказва примамливо в един много труден исторически период и за Европа, и за света в резултат на войните, които се водят и неизбежно дават отражение. Вилдерс спечели с това.
Оставям настрана призивите за референдум за излизане от ЕС. Струва ми се обаче, че това не е най-силният аргумент, с който той взе гласове. Смятам, че антиимигрантската политика му донесе повече гласове.
Вчера българският министър-председател акад. Николай Денков изнесе реч пред Европейския парламент, в която призова включително за пълното ни участие в Шенген. Колко реалистично Ви се струва присъединяването ни от 2024 година?
Това беше една много добра реч. Тя описа Европа и историята на Европа, както и българското място в Европа. Заслужава си да бъде прочетена от по-широк кръг читатели (цялата реч - четете тук, бел. ред.) Беше естествено за министър-председателя да включи темата за Шенген.
Трябва да има ангажиране буквално 24 часа, 7 дни в седмицата на всички наши публични говорители по темата, но и със съответните отговорности и позиции и в правителството, и в дипломацията. Сега са дните, в които трябва да се осъществи много интензивен контакт с различните представители на нидерландския елит и бизнес. Същото важи и за Австрия.
Не съм сигурна, че сме ангажирали достатъчно мощно бизнес средите - не само българските, но и в Австрия и Нидерландия. Щетите се теглят еднакво от всички ни - и в България, и в Нидерландия, и в Австрия.
Остава ни само това - много интензивна дипломатическа и публична офанзива в дните до гласуването в Брюксел.
Елена Поптодорова е дипломат, политик, народен представител и общественик. Заема публични длъжности в годините, когато се създават политиките, насочени към българското членство в НАТО и Европейския съюз. Посланик на Република България в САЩ (2002 – 2008) и (2010 – 2016). Член-учредител на Атлантическия клуб в България и негов вицепрезидент.
Интервю на Илияна Маринкова