Според древна китайска пословица, „Проклятие е да живееш в интересни времена“. По времето на социализма си разказвахме вица за западен бизнесмен, който след посещението си в България обобщил: „Възхищавам се на упоритостта, с която преодолявате трудностите, които сами си създавате“.
Без носталгия по миналото трябва да призная, че днес това твърдение не само запазва, но и увеличава актуалността си. Ще спестя патологичната шумотевица на перманентно психясалите коментатори, анализатори, диагностици, прогностици и медийни капацитети, които преди, по време и след изборите, денем и нощем, в делник и празник не ни дават минутка отдих с проникналото във всички сфери отровно политиканстване, граничещо със студена гражданска война.
У нас имаше и има малобройна група интелегентни и отговорни българи, които предупредиха, че в по-напредналите в технологично и обществено развитие западноевропейски държави машинното гласуване е отхвърленопо поради една основна причина: дълбоко съмнение и обществено и недоверие. С упорит байганювски мерак и стръв към келепира, съчетани с остатъци от комплекса за криворазбраната цивилизация, мнозина български политици ни наложиха вариант на побългарено машинно гласуване. Без да отчитат факта, че сме на предпоследно място в Европа по дигитална грамотност. Малко ли бяха нерешените с десетилетия фундаментални проблеми на разидинената ни нация, та се захванахме изборно да стигнем, че и да задминем американците и западноевропейците?! Тук най-приляга нашенската приказка „На свинче звънче“.
Затънали в скандалите на изборното блато, в което сами се вкарахме, със злоба, омраза и махленска агресивност се чудим защо мнозинството избиратели не гласуват и защо пожънахме реколта от няколкостотин хиляди невалидни бюлетини.
Следва да припомня на негласувалите поради политическа злоба и инат, че при нисък процент гласоподаватели властта на мнозинството се изземва от вота на малцинството. А върху фона на все още недоразвитото ни гражданско общество продължаваме да търсим причините за срива главно в дребнавото политиканстване, негативизма, недоверието и размитото чувство за държавност у българина.
Политици и верният им електорат дружно забравиха значителна група отхвърлени избиратели, за които постоянно се говори, но за които е направено твърде малко. Днес хората с дълбоки зрителни увреждания достигат 25 000 души. Далеч по-многолюдна е масата на възрастните с изгубена четивна способност, неграмотните български граждани и част от лицата с дислексия. По официални данни в момента 13% от американците имат сериозни четивни проблеми. Нали не смятате, че у нас този процент е по-нисък?
Ако прибавим и лицата с косвени затруднения при гласуване като ниска степен на начална и недостатъчна функционална грамотност, ще получим значителна група, която по численост вероятно се доближава до броя на гласуващите активни избиратели.
Родните медии не дадоха възможност да се чуе гласът на нито един от ощетените граждани, въпреки че България подписа Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания от 2006 г.
При гласуване на лицата с различни затруднения би трябвало да бъдат спазвани три основни изисквания:
1. Възможност за лично, самостоятелно, дискретно и независимо гласуване.
2. Наличие на алтернативни опции за гласуване.
3. Възможност за невизуален достъп за гласоподаване.
Достъпът е неотменимо човешко право, ключ към равноправно участие и пълноценно образователно, професионално и социално включване. За да не бъда обвинен в краен негативизъм, нека да посоча някои успешни стъпки у нас: отделни избиратели със затруднения бяха транспортирани до избирателните участъци; в редица секции бяха създадени физически достъпни подходи и условия за гласуване на лица с ограничена подвижност; мобилни екипи обиколиха домовете и с подвижни урни предоставиха възможност за гласуване на граждани със затруднения.
Никъде по света няма стопроцентова достъпна процедура за гласуване, но обикновено се върви от предоляване на трудностите към улеснения, докато при нас е обратното.
Колкото и да е ниско технологично, гласуването с цветни бюлетини бе далеч по-удобно за горепосочените групи. Като човек със слабо зрение лично аз гласувах самостоятелно, дискретно и независимо. С пренебрежение към такива като мен и с доза парвенюшко високомерие законодателите отхвърлиха този изпитан модел, въпреки факта, че цветовите означения са част от универсалния дизайн. Какво би станало, ако заменим цветовете на светофарите с текстови надписи или отхвърлим оцветените бутони и маркировъчните зони на апаратите и машините, след като сме ги обявили за
„отживелица“?!
Следващата стъпка в „развитието“ бе скромната едноцветна бюлетина с кратък текст, добър шрифт и ясна номерация, което не създаде сериозни затруднения на слабо виждащите, но ограничи достъпа за нечетящите. Последното десетилетие ми отне правото да гласувам, тъй като прекрати достъпа до изборната процедура на хората със затруднения и сериозно наруши правата им. Причините са следните: лош дизайн на огромните бюлетини с дълги цифрови колони; дублираща номерация; множество квадратчета и затруднено ориентиране сред тях; значително количество писмена информация; повърхностни и недетайлни инструкции за гласуване, по- скоро предназначени за лицата, които знаят, а не за онези, които не знаят да гласуват. И още: слаба подготовка на изборните комисии и липса на предварителна връзка с избирателите.
Срамуваме се да признаем, че всичко това са основни причини за недействителните бюлетини. Гласуването с придружител на хората с ограничения е законно, но то илюстрира крайна зависимост, което аз и мнозина като мен не желаем да приемем.
Брайловото писмо има универсален характер в процеса на ограмотяване, но никъде не се използва в изборните процедури, тъй като е неподходящо. Самодейните упражнения с него са безмислени. Какво още трябва да се случи, за да установим, че значителна част от нашите избиратели са забравени, принебрегнати и силно дискриминирани?
Време е Комисията за защита от дискриминация да се събуди от сладката си дрямка. След изборите в САЩ през 2022 г. федерален съд постанови, че поради неизправност на машините в Калифорния и недостъпност на хартиените бюлетини в Мериленд незрящите са нямали реален достъп до гласуване. Образовани слепи граждани завеждат дела за липса на достъп до гласуване. Като резултат щатските
съдилища им присъждат обещетения от 5 000 до 15 000 долара.
Основната промяна на изборното законодателство у нас е наложителнаи не търпи ориенталско разтакаване. Известно е, че който и модел или негов детайл да приемем, веднага някои ще възразят: „Това в България няма как да стане“. В своя закон за ефекта от 1913 г. Торндайк отбелязва, че ако непрекъснато повтаряме, че нещо няма да стане, то наистина никога няма да стане.
Гласуването по пощата е утвърден модел във Великобритания, но как да се доверим на българските пощи, които не ми доставят, а връщат обратно чуждестранните научни списания, за които съм абониран? За улеснение на избирателите в САЩ функционират центрове за ранно гласуване, а определени лица могат да гласуват пред съдия. В момента в 22 американски щата се налага моделът на „Неприсъственото електронно гласуване“, който е далеч по-евтин и чрез който е възможно да се гласува с помоща на: мобилен телефон, таблет и лаптоп от дома, извън населеното място, от автомобила, плажа и дори от чужбина.
След регистрация в системата включеният в списъка избирател получава пин-код за достъп до електронната бюлетина и след прочитане или прослушване гласува и я изпраща в местната секция или в ЦИК.
Въпреки високото технологично развитие машинното гласуване в САЩ е въведено частично, без да е прекратена разгорещената дискусия около него. Според американския изборен закон от 2002 г. във всяка изборна секция трябва да има една машина със задължителен визуален и невизуален достъп, което включва: възможност за различна степен на уголемяване на шрифта; разнообразие от фон и цветен контраст; регулираща синтетична реч, изразяваща вербално всички опции; включване на слушалки; избор между клавиатура или цветни телефонни бутони.
Ако пожелаем и ние бихме могли да постигнем всичко това, защото разполагаме с отлични специалисти и български синтезатор на реч в системата „Уиндоус“ с най-високо качество. Речевият синтезатор е финансиран от социалното министерство през 2020 г. и е предназначен за нуждите на Съюза на слепите в България.
Подобни мерки ще увеличат броя на избирателите от всички социални групи и ще защитят две от основните човешки права: правото да бъдеш различен и правото да избираш В противен случай сегашните машини, за които похарчихме милиони, ще останат скъпи, недостъпни и безполезни играчки за хиляди избиратели.
Съществен компонент от предварителната подготовка на реформираната система за гласуване трябва да бъдат: ръководства за избирателя, издадени на обикновен, уголемен шрифт, брайл и електронен носител; листовки, не по-малко важни от листовките на кандидатите за власт; предварителни срещи на секционните комисии с избирателите; различни демонстрации на изборните процедури; сериозна подготовка на членовете на секционните комисия за подпомагане на хора в неравностойно положение и др.
Обществото не бива да забравя, че мерките, предприети в технологията за хората в неравностойно положение, облагодетелстват всички други. Още през 1878 г. Томас Алва Едисон заявява, че изобретеният от него фонограф може да служи и на слепите. Появилата се през 1930 г. в Ню Йорк говоряща книга (аудиокнигата) за незрящи вече се използва от широк кръг слушатели. Създадената през 1974 г. синтетична реч първоначално не е била предназначена за зрително затруднени хора, но в момента те са най- многобройните й ползватели. За да улесни размяната на писмен текст и документи между хора с увреден слух, през 1981 г. финландският учен Мати Маконен с още двама колеги предлага възможност за първите текстови съобщения. Днес милиарди жители на планетата общуват чрез СМС-и.
Подобна философия и новаторски подход превъзмогват предразсъдаците и ограниченията спрямо хората в неравностойно положение и отварят пътища за преодоляване на възникналото в хода на информационната революция дигитално неравенство. Истинското социално включване на човешките същества предполага и пълноценното им дигитално включване.
Най-важното е да знаем накъде сме тръгнали, какво точно искаме и къде трябва да стигнем. В противен случай с присъщата ни самоирония ще си повтаряме турската пословица: „Да му имам на българина последния акъл!“.
Проф. дпн Владимир Радулов
----------------------------------------
Владимир Маринов Радулов е български учен, преподавател, музикант и общественик. Той е водещ изследовател в областта на педагогиката, психологията и рехабилитацията на зрително затруднените.
Проф. Радулов през последните 2 десетилетия е и много активен участник като докладчик и ръководител на секции в много международни форуми по проблемите на обучението и рехабилитацията на хората с нарушено зрение. От 2002 до 2005 г. той е заместник-председател на Европейския комитет при Международния съвет за образование на зрително затруднените.
Учредител и председател е на Българската асоциация за обучение на зрително затруднени деца. Рожба на Владимир Радулов е и научното списание „Обучение и рехабилитация на зрително затруднените“, чийто несменяем отговорен редактор е от годината на неговото стартиране – 1987.
Владимир Радулов е ръководител на катедра „Специална педагогика“ във Факултета за начална и предучилищна педагогика на Софийския университет „Климент Охридски“ от 1991 до 1995 г. От 1999 г. е член на Висшата атестационна комисия при Министерския съвет.
В рамките на Съюза на слепите в България Владимир Радулов е създател на първия дневен център за зрително затруднени в София, автор на учебни програми, учебници и учебни помагала по Брайлово обучение, ръководител на няколко научно-практически конференции по рехабилитация на зрително затруднени и е дългогодишен член на Редакционния съвет на сп. „Зари“.
Владимир Радулов години е и активен деец на ССБ: председател на Секцията на слепите интелектуалци при ССБ, член на Централния съвет и неговото Бюро няколко мандата, заместник-председател на ССБ (1986-1989).
Владимир Радулов е радиоводещ на едночасово джаз предаване по програма „Хоризонт“ на Българското Национално радио от 1978 г. Той е познат на българската музикална публика и като джаз изпълнител на пиано и джаз диригент, както и с пиесите от музикалния диск с негови изпълнения.
