Огромен е броят на висшите учебни заведения в страната на глава от населението. По последни данни на НСИ - 51. Без обаче да броим филиалите им. В същото време данни на Евростат за 2022 г. показват, че България е сред страните с най-нисък дял висшисти в ЕС на глава от населението - близо 70%.
От академичните среди се оплакват, че проблемът е липсата на финансиране. Дори новият ректор на Софийския университет проф. Георги Вълчев повтори тезата в ефира на bTV тази сутрин.
“Без добро финансиране, трудно се правят реформи и учебни програми на световно ниво. Уж образованието е приоритет за властта, а университетите са недофинансирани. Университетите трябва да се финансират според качеството на образованието, т.е. да има годишна класация”, обясни проф. Вълчев.
Тук е прав. Трябва да се промени моделът на финансиране.
В статия на Института за пазарна икономика от януари тази година четем, че всъщност проблемът с финансирането е общ за цялата система на висшето образование. И то не липсата му, а моделът. Общо взето става дума за делегирани бюджети, които се отпускат на база брой записани студенти в определени специалности. Този модел обаче създава огромни стимули за университетите да се разширяват, а за студентите - да толерират дупките в качеството на образованието.
“Точно заради тези фактори обвързването на финансирането частично с резултатите от рейтинговата система дава, макар безспорно позитивен, все пак лимитиран ефект.
Липсата на сериозна външна и равноотдалечена от висшите училища институция, която да гарантира, че зад дипломите стоят знания и умения, отговарящи на разбирането за университетско образование, в съчетание с липсата на вътрешна мотивация да се търси и подкрепя по-добро качество, неминуемо води до това, което наблюдаваме днес - роене на университети с покриващи се "доходоносни" направления, недостатъчно добри преподаватели, които да ги обслужват, регионално изкривяване, липса на предлагане на необходими за пазара на труда специалности и направления, заедно с множество безсмислено защитени специалности.
Крайният резултат е обезценени "кухи" дипломи, бягство на завършващите ученици с амбиции в чужбина и сектори с недостиг на висококвалифициран труд, въпреки множеството "висшисти", пишат още от ИПИ.
От там предлагат и решение - включване на оценката на качеството в модела на финансиране - рейтинговата система да навлезе по-дълбоко, оптимизиране на финансовия модел и активно повишаване на участието на студентите, разкриване на нови структури само за сметка на ограничаване на други и на база на регионална оценка на пазара на труда и нуждата от специалисти, споделено финансиране, анализ на разходите и ползите и др., премахване на огромния брой защитени специалности и направления, които правят защита им на практика безсмислена.
Какво иска да направи новия ректор на Софийския университет? Според заявките му - тъкмо това.
“Университетите трябва да се финансират според качеството на образованието, т.е. да има годишна класация”, поясни проф. Вълчев.
Въпросът е обаче кой ще прави тази годишна класация и какви ще са критериите.
Новият ректор на СУ подчерта, че учебното заведение е лидер в България, но поясни, че в страната има и други университети, които са много добри и предлагат висококачествено висше образование.
“Бях час от екипа на проф. Герджиков, отговарях предимно за докторантското обучение. За тези години се свършиха много неща, но за съжаление останаха и много проблеми. Не защото те не са идентифицирани и не можеха да бъдат решени, а защото почти всички политически партии декларираха, че образованието е техен приоритет, но в същото време държат университетите в системно недофинансиране“, каза още проф. Вълчев.
ФрогНюз
