В Русия и България убиват и пребиват журналисти открай време. Това е някаква перверзна традиция словото да бъде наказвано с железни пръти и куршуми.
Затова малцина ще се изненадат, че Олег Кашин от руския „Комерсантъ” е смазан с железни пръти от неизвестни миналата нощ. Пък и какво ни засяга това нас, българите.
Има много общо. Недоволните от журналистическите публикации в Русия и у нас не си търсят правата в съда, както е по света, а ползват първо „услугите” на полицейските служби и ако това не помогне – пускат двукраките питбули.
И в България, и в Русия се знае кои хора поръчват журналисти да бъдат „сготвени”, както се изразява един известен роден арестант, отдал се напоследък на политически блянове. И там, и тук високите етажи на властта и политиката са съпричастни към смъртните присъди на пишещите по неудобни проблеми. Знаят ги и самите журналисти, но гузно мълчат, оплетени в пипалата на началническите интереси и личното благополучие.
У нас и в братска Русия никога не се намират доказателства за поръчителите и изпълнителите на „мокри поръчки” срещу медийни хора. Нещо повече, съдебната система (разследващи, прокурори и съдии) правят всичко възможно такива доказателства да липсват. Затова сме свидетели на нагла демонстрация на недосегаемост – босове и заподозрени мафиоти от всякакъв калибър напускат арестите като на първомайски парад. В същото време магистрати стават приказно богати, а когато се изрече и една дума на съмнение, че в техните редици има корумпирани – скачат като ужилени. Но не те са виновни. Развращаването идва отгоре, както обикновено. Поръчките и натискът върху магистратурата идват от овластени политици. Този модел се мултиплицира и агресивността се възприема охотно от кръговет около властта.
Влязохме в ЕС по някакво чудо, но не станахме европейци. Не само защото не ни позволяват шепа политически сатрапи и варвари. И не е въпросът до пребитите и убити журналисти, които „май нещо са сгазили лука”, както се опитват да извъртят нещата някои. Става дума за пресметнато убийство на цяла нация чрез ограбване, сриване на моралните ценности, лъжи и измами.
Журналистите от други страни загиват в горещи точки на планетата, там където се водят войни и бушуват природни бедствия. У нас и в Русия пишещите гинат пред погледа на демократичното гражданско общество, смазвани от винкели, бухалки или разстрелвани като кучета.
Двайсет години след падането на Берлинската стена политическата класа у нас все още е запленена от модела братушките за борба с неудобното слово, пред този на белия свят.
В Москва пребили Олег Кашин, но на кой му пука. Нас това не ни засяга. Важното е, че премиерът Путин ще дойде тия дни в София и по братски ще се разбере с нашите властници за АЕЦ – Белене, разните там газопроводи, за цените на газа и пр. „семейни” неща. И нито един български журналист няма да го попита за Кашин, защото ще наруши протокола. А ако все пак някой се осмели да го направи, ще влезе в „черния списък”. Такъв списък има и у нас. В изборната 2011-а имената в него ще се увеличат, успоредно с интересите, които трябва да бъдат пазени. Няма да се учудя ако някои журналисти бъдат "посъветвани" как да се държат с този или онзи първенец, а ако не слушкат - ще бъдат "сготвени".
Иска ми се да припомня думи, изречени от голямата Ориана Фалачи: „Пред смъртта всеки момент, всеки предмет, всеки жест става безценен. И храната е по-добра, и приятелството е по-дълбоко, и веселието по-жизнерадостно.” Вслушайте се в тези мъдри думи преди да е станало късно.
Случаят с Кашин ще накара и немалко български журналисти да бъдат по-внимателни известно време. Приятен уикенд, господа „готвачи” на журналисти. Не забравяйте да си отворите бутилка „Дом Периньон”. Или „Игристое”.
Огнян Стефанов
