Когато вали сняг, отново се чувстваме деца, казва японският писател Юкио Мишима. Няма как да не се съгласим с него, въпреки тревожните новини за обявено бедствено положение в някои райони на страната, за блокирани села без ток, непочистени пътища. Добрите, лошите и щастливите мигове са онази плетеница от чувства и мисли, които съпътстват зимата и снега в живота ни.
Искам да съм там, където има сняг. А тук само слънце и слънце. Искам да газя в снежни преспи, отгоре да се сипе сняг на парцали – без него сме като сираци, - пише Труман Капоти.
Е, всеки знае нещо за снега. Всеки има спомени, зимни ваканции, преживявания и бъдещи планове в бяло.
Падналият сняг може да бъде описан романтично, като драма, също и като политически скандали. Едни нападат правителството и кметовете на ПП-ДБ, че не се справят с почистването, забравили немощните напъни на Фандъкова в тази посока. Други дават акъл от своите луксозни имения.
А сняг има едва от 24 часа. В България е така – скандал да искаш, повод винаги ще се намери.
За статистиката да припомним: Най-студената зима е била през 1954 година. Всички днешни прогнози са, че подобно нещо няма скоро да се повтори. Още повече, че в следващите дни се очаква затопляне. Тогава пък ще се стопи снегът, ще рукнат водни потоци и дежурните по калния водопад, ще гракнат, че шахтите са задръстени, речните корита не са почистени, язовирите са препълнени и пр. Същите тези откраднаха над 600 милиона за ремонт на същите тези язовири. Те изсипваха милиони на „наши“ фирми за снегопочистване, дори когато грееше слънце и пр.
Действието се развива в България.
Писнало ни е, но търпим.
По традиция Фрог нюз ви предлага нещо по-различно.
***
Незабравимата Петя Дубарова е на 13 години, когато написва стихотворението
Да си горещ и снежен
Улицата бяла, като котешка опашка
искам да подръпна за измръзналия край.
Вятърът разтегнал е момчешката си прашка,
с топки сняг захвърля ме, щастлив като през май.
Колко рядко виждала съм зимата такава!
Колко рядко виждала съм своя град такъв!
С улиците, снежните, луната като брава,
с жиците, опънати от бяла снежна връв.
Може би затуй ми става толкова горещо —
устните, косите ми изтръпват като сняг.
А да си горещ и снежен е чудесно нещо.
Да си цяла снежна, ала топла пак.
***
Великият френски поет Артюр Рембо ни е завещал
На Нея
Ще тръгнем през зимата в розов уютен вагон
с възглавнички сини.
В гнездото на луди целувки най-нежният стон
дано укроти ни.
Очи ще притвориш — зад потните тъмни стъкла
сред сенки вечерни
ще скачат и демони черни с космати тела,
и глутници черни.
Но аз ще те сепна с целувка, искряща от хлад,
и тя като паяче нежно по голия врат
ще хукне веднага…
Коси ще разпуснеш, „Търси го“ — ще кажеш със смях —
и дълго ще търсим това животинче сред тях,
и все ще ни бяга.
Превод: Кирил Кадийски
***
Атанас Далчев и неговото неповторимо
И зимата
И зимата ще ни затвори скоро.
Ще падне сняг на нашите балкони.
Напразно в пустотата бяла взорът
картините на лятото ще гони.
Тогаз, уединени, ще си спомним
и таз разходка сетня в планината,
това великолепие огромно
от багри и от есенна позлата.
И като гледаме в снега трохите
и стъпките на бедните врабчета,
ще виждаме стената на елите
и на брезите златните кубета.
Мъглите зад прозореца ни зимен
тогаз ще ни напомнят мълчаливи
за въздуха мъглив и сякаш димен
под буките оголени и сиви.
Разравяйки червената жарава,
ще бдим в нощта и паметта огреял,
тоз огън шумата ще възкресява
и стъпките ни шушнещи из нея.
И нищо, че огнището ще стине
и зимата ще ни обгражда пуста,
ще населиме нейните пустини
със наште спомени и наште чувства.
***
Нобелистът, автор на „Доктор Живаго“, който не бе пуснат от съветската власт да получи своята награда - Борис Пастернак:
Сняг вали, сняг вали
Сняг вали, сняг вали.
И протягат се цветята
към рояка зад стъклата
в млечноснежните мъгли.
Сняг вали. И смут, брожение.
И се втурват, и летят
стъпалата разкривени,
кривналият кръстопът.
Сняг вали, сняг вали.
Сякаш падат не парцали,
а тъй както в кръпки цял е,
сводът ще се строполи.
Сякаш днес като чудак
там отгоре, от балкона,
в криеница небосклона
слиза на земята чак.
А пък дните си летят.
Коледа кога отмина,
и на Новата година,
гледай — иде й редът.
Сняг вали, от бял — по-бял,
с тоя темп, в мъгла такава,
с тия стъпки, тъй ли вял,
или силно завалял
и животът отминава?
И годините ли в бяг
се застигат — като сняг
и слова в стихотворение?
Сняг вали, вали, навял,
сняг вали и смут, смущение:
в минувача побелял,
удивените растения,
кръстопътя в преспи цял.
Превод: Кирил Кадийски
***
Коледа наближава, а Никулден е още по-близо.
В света има прекалено много студ. Ако хората умееха да си говорят и да се разбират за нещата от живота, щеше да е съвсем различно, - казва Чарлз Буковски.
Пожелаваме ви хубава неделя и да е спорна идващата седмица.
Фрог нюз
