С 13 гласа "за", 6 "против" и нито един въздържал се Комисията по бюджет и финанси прие на първо четене законопроект за Държавния бюджет на Република България за 2024 г., внесен на 24 ноември.
"Дискусията беше ползотворна, може би най-ползотворната през последните три години и беше за пътя, по който трябва да вървим в следващите години", каза в края на дебатите по бюджета председателят на комисията Йордан Цонев от ДПС.
Основните проблеми, обект на дискусията бяха надценените приходи в бюджета, държавният дълг, дефицитът и тенденцията този дефицит да остане в следващите три години, капиталовата програма и приемането на страната в еврозоната, посочи Цонев.
Според министъра на финансите Асен Василев, ако цялата капиталова програма се осъществи в представения вариант, растежът ще надхвърли прогнозите.
Какво още каза финансовият министър днес - четете тук.
Нагласите са между двете четения на проекта на бюджет за следващата годиа да има сериозно пренаписване на текстовете.
В прогнозата на бюджета е заложено средногодишната инфлация да се понижи до 4,8% през 2024 г., 2,8% през 2025 г. и 2,2% през 2026 г. Параметрите на бюджета за са разработени в рамките на Маастрихтските критерии, като за сектор „Държавно управление“ дефицитът е съответно 2,9% от БВП за 2024 г., 3,0% от БВП за 2025 г. и 2,5% от БВП за 2026 г.
Теменужка Петкова от ГЕРБ-СДС каза, че групата ѝ смята, че планираният растеж на БВП е надценен.
"Възраждане" заявиха, че това не било бюджет на икономическия растеж.
Тошко Йорданов от ИТН заяви, че има "министър левичар", който обича да харчи повече, отколкото има.
БСП пък се закани да всесе алтернативен бюджет чрез редакционни предложения.
Министерският съвет одобри на 24 номври законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2024 година и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза (АСБП) за периода 2024-2026 година, която представлява мотивите към законопроекта.
Какво е заложено в проекта на бюджет?
Макроикономическата прогноза на Института за анализи и прогнози към МФ предвижда през 2024 г. ръстът на БВП да се ускори до 3,2% поради увеличаване на инвестициите в икономиката и достигане на размер от 205,8 млрд. лв. За 2025 г. и 2026 г. БВП ще се повишава с по 3%.
През прогнозния период се очаква инфлацията да продължи плавно да намалява, следвайки очакваната динамика при международните цени. Прогнозата е средногодишната инфлация да спадне до 4,8% през 2024 г., 2,8% през 2025 г. и 2,2% през 2026 г. Енергийните стоки ще имат отрицателен принос към инфлацията, дължащ се на очакваното поевтиняване на транспортните горива.
Параметрите на Бюджет 2024 и АСБП за периода 2024-2026 г. са разработени в рамките на Маастрихтските критерии, като за сектор "Държавно управление" дефицитът е съответно 2,9% от БВП за 2024 г., 3,0% от БВП за 2025 г. и 2,5% от БВП за 2026 г.
Планираната консолидация на дефицита на сектор "Държавно управление" до 2026 г. се постига въпреки сериозния ефект от отразяването в разходната част на очакваните доставки в сектора на отбраната през 2025 г. при вече отчетени касови разходи през предходни години. Така се покрива и един от ключовите критерии за присъединяване към еврозоната.
Бюджетното салдо по КФП е дефицит от 3% от БВП за всяка година от периода и е в рамките на правилата и ограниченията по Закона за публичните финанси. Очаква се устойчив номинален ръст на приходите, вкл. на данъчно-осигурителните, и леко намаление на помощите от чужбина, което се дължи на етапите на реализация на програмите, съфинансирани от ЕС. Като дял от БВП общото ниво на приходите е в диапазона 36,5 – 37% от БВП. Същата тенденция се наблюдава и при общото ниво на разходите (общо разходи и вноска в общия бюджет на ЕС), които като дял от БВП са в диапазона 39,5 – 40%.
Разходите по националния бюджет са в рамките на 40%-то правило по чл. 28, ал. 1 от ЗПФ и през плановия период варират в диапазона 35,2 – 35,5% от БВП.
ФрогНюз
