„Нямах реална представа за света около мен. Наркотикът те прави зависим и замъглява съзнанието ти”. Така започна своя разказ Станислав Мирчев, бивш наркоман, изкарал 11-месечна програма в терапевтична общност „Феникс”.
Разказът продължава: „След 3-годишна физическа зависимост отидох в Националния център по наркомании, срещнах Петър Василев, директор на „Институт за екология на мислене”, казах, че търся помощ и той ми предложи да се включа в тази програма. Бях загубил доверие към семейството си, не вярвах на никого. „Приятелите” ми бяха престъпници, бях в среда на наркомани. Чувствах се отхвърлен от обществото. Наркотикът дава фалшива представа за живота и реалността, кара те да вярваш в илюзии." След месец и половина доброволно започнал програма „Феникс”. "Спрях всякакви опиати и физически не бях зависим, но съзнанието ми продължаваше да мисли пак за наркотика. Трябваше ми доста време да осъзная истинските си проблеми и да преодолея емоционалната болка...”, споделя Станислав.
Това всъщност е вторият етап от неправителствената програмата на терапевтична общност „Феникс”, основана от Института за екология на мисленето – справяне с болката без дрога, с който организацията се отличава от други европейски проекти. Първият етап е промяна на поведението и самоосъзнаване, третият – проверка и прилагане на научените умения в реалния живот, а последният е сами да се интегрират в нормална социална среда чрез работа, стажове и обучения. Програмата съществува от 7 години, ориентирана е към личността и покрива всички европейски стандарти – за квалификация на персонала, терапевтична среда и връзки с други институции. В нея са включени общо 300 наркозависими младежи, които в рамките на 12 месеца са подложени на психосеанси от 15 професионални психолози. „За съжаление обаче все още нито една фирма или организация не е проявила интерес за финансиране и спонсорство. Терапевтичната общност е принудена да се самоиздържа чрез дневна такса от 35 лв., която се взема от пациентите”, казва д-р Петър Василев. Цялата програма се провежда в къща в село Бракьовци, където младежите са изолирани от останалите хора. Там се хранят, живеят, общуват помежду си и говорят открито за своите проблеми.
Външни експерти като Мартин Койман, създателят на модела на терапевтична общност за лечение на зависимости, и Антъни Слейтър, президентът на Европейската федерация на терапевтичните общности, остават изненадани от ефективността на лечение. Резултатите показват, че 70% е успеваемостта на програмата, а с останалите 30% се провеждат индивидуални сеанси до постигане на краен ефект. В България процентът на отказалите се е двойно по-нисък – 25%, за разлика от подобни програми в други европейски страни. ,,Преди да напуснат, обаче, им се задава въпросът ,,защо”, но не от психотерапевтите, а от останалите пациенти, след което част от пристрастените размислят и остават”, обяснява Петър Василев.
Йочка Димитрова
Васил Василев
