Между 15-20% от микро и малките предприятията, които в момента правят преоценка на човешкия ресурс, не знаят как ще продължат хода на работа, като преоценките ще покажат кого да запазят, на какъв режим на трудови отношения и дали ще освободят работници, като има предприятия решили временно да спрат дейността си, това коментира Елеонора Негулова, председател на Национално сдружение на малкия и среден бизнес, в предаването "Бизнес старт" по Bloomberg TV Bulgaria.
Синхронизацията на закона, у нас, с европейските критерии за припознаване на малките, микро и средните предприятия е отдавнашна борба на малкия бизнес в България, каза Негулова.
Тъй като голяма част от отделните политиките са свързани с това към коя категория предприятие е насочена, като се взема предвид броя на наетите лица, оборота и дълго трайни материални активи на предприятието, а европейските и националните фондове прилагат различни режими на помощ базирани на определенията на бизнесите. Политиките свързани с малкия и среден бизнес трябва да бъдат целенасочени и координирани. Трябва да бъде въведен и тест за малки и средни предприятия, който определя дали дадена нормативна промяна трябва да бъде прилагана за определен размер бизнес, каза гостът.
"Свързаността (на предприятията) се изследва чрез няколко нормативни акта в България, освен по закона за малките и средни предприятия, по закона за банките, търговския закон и др. Това е свързано с най-вече изследване на тези връзки между отделните предприятия, които биха довели до компрометиране на подкрепата на дадено предприятие, тъй като ако се установи свързаност между няколко предприятия, тогава различните режими на държавна помощ се смятат за всичките предприятия едновременно и се търси релация по отношение на прага на държавното подпомагане; Тези несъответствия е хубаво да се отстранят, тъй като малкият бизнес е бенефициент по много програми; Това би уравновесило конкуренцията на европейско ниво“.
Гостът обясни, че данъчните закони касаят бизнеса пряко, тъй като се прилагат веднага след приемането им, но добрата новина е, че разбират за нагласите на управляващите на време. Тя допълни, че не се вижда като предложение тестът за малките и средни предприятия, а се обръща внимание на други мерки като известната като "бонус-донос“, които целят изсветляване на бизнес средата, но по-скоро ще я утежнят. Тя допълни, че благоприятната бизнес среда е това, което помага на бизнеса у нас да се изсветли. От промяната на минималната работна заплата ще пострада най-много малкият бизнес, особено в регионите, където минималната заплата почти ще достигне средната.
Към малкия бизнес има очаквания да стане по-зелен, да отваря повече работни места, да бъде по-ангажиран с местната общност и да се дигитализира, но в по-малките населени места няма механизми за подкрепа на малкия и среден бизнес, за да успее да направи тези неща, каза гостът. Институциите работят фокусирайки се на централно ниво, като липсват териториални структури за подкрепа, без които не стига помощ за малките и средни бизнеси в по-малки населени места.
Изминаващата година бе относително добра година, като даде време фирмите да направят рекапитулация на това какви резерви са им останали и дали не трябва да се преструктурират, защото след Covid се появиха нови външни фактори, които влияят на икономическата дейност, каза гостът. Идващите нови фактори влияят на фирмите, като поставят въпроса, дали компаниите да запазят сегашното си портфолио или да търси нови ниши, или да спре временно дейност, като е възможно част от фирмите да приложат гъвкави форми на трудова заетост, заради минималната работна заплата, каза тя.
Между 15-20% от микро и малките предприятията, които в момента правят преоценка на човешкия ресурс, не знаят как ще продължат хода на работа, като преоценките ще покажат кого да запазят, на какъв режим на трудови отношения и дали ще освободят работници, като има предприятия решили временно да спрат дейността си.
