"В държавния бюджет за 2024 година няма заложена политика по продажба на държавни имоти. По Конституция президентът няма пряка власт върху управлението на държавата. Той няма пряка власт върху разпределението на финансовия ресурс на държавата. Конституцията разделя властите изключително ясно. Ако той наложи вето, това ще е изнудване на парламента - най-вероятно с искане на допълнителни средства, които той да харчи, или искане на допълнителна власт".
Това каза пред ФрогНюз народният представител от "Продължаваме Промяната - Демократична България" Венко Сабрутев, който е заместник-председател на Комисията по бюджет и финанси в Народното събрание.
Ето и цялото интервю:
Г-н Сабрутев, вчера казахте, че ако президентът Румен Радев наложи вето върху бюджета на държавата за 2024 година, значи тръгва на война с хората. Спомняме си обаче, че и последното служебно правителство не внесе в Народното събрание цялостен бюджет за настоящата година. Можем ли да говорим за рецидив при президента по отношение финансовите политики?
Може да говорим за това, че в условия на тежка икономическа криза, при рекордни нива на инфлацията от близо 17%, президентът - през своя служебен кабинет, не внесе държавен бюджет, с което остави хората да трябва да се борят без подкрепа от държавата. Това се случи в много тежки времена, в които парите се обезценяват, цените на хранителните стоки всеки ден растат галопиращо.
Може да кажем още, че президентът - неговият кабинет, внесе държавен бюджет с шестмесечно закъснение. Това е все едно да не отидем на работа днес, а да си кажем - след шест месеца ще отидем. Годишният бюджет бе вкарат в Народното събрание със закъснение от шест месеца. Тогава президентът започна да ни говори през страха. През цялото време плашеха хората със свръхдефицити, с фалит на държавата, със студена зима, с всички други неща, които влияят на избирателите, така че да намали избирателната активност по време на изборите.
За какво говори това - виждаме и скандала с Държавния поземлен фонд от последните дни?
Президентът продължава да работи като разединител, а не като обединител, което му е вменено като задължение от Конституцията. Президентът, вместо да бъде независима личност, която обединява нацията, има много ясни тяснопартийни интереси. Отново през страха, манипулира общественото мнение.
Около опорката, която президентът разпространява в момента - и през свои говорители, включително бившия служебен министър на икономиката - за това, че ще се разпродават някакви държавни имоти, държавният глава трябва ясно да отговори - къде в държавния бюджет за 2024 година вижда разпродажба на имоти.
Държавният бюджет за 2024 година влиза в сила на 1 януари 2024 и приключва на 31 декември 2024 година. В държавния бюджет по закон се приемат политики, които се отнасят за неговия период. Къде за този период държавният глава вижда такова нещо?
Нека да уточним - разпродаване на земи ще има ли?
Това е фалшива новина. Уточняваме категорично, че в държавния бюджет за 2024 година няма заложена политика по продажба на държавни имоти.
Обсъждали ли сте на ниво парламентарна група на ПП-ДБ дали президентът има право да наложи вето върху държавния бюджет?
Първо, ако президентът наложи вето върху бюджета, това ще е прецедент. До момента български президент не е налагал вето върху държавен бюджет.
Второ, по Конституция президентът няма пряка власт върху управлението на държавата. Той няма пряка власт върху разпределението на финансовия ресурс на държавата. Конституцията разделя властите изключително ясно. Ако той наложи вето, това ще е изнудване на парламента - най-вероятно с искане на допълнителни средства, които той да харчи, или искане на допълнителна власт.
Кои са най-важните политики, заложени в този бюджет според Вас?
Основната философия на бюджета е реализиране на политики по повишаване стандарта на живот в България - доходи, здравеопазване, образование. Премахва т. нар. политиката на стабилната бедност. Тази политика дълги години беше изповядвана в България. България беше промотирана като държава, в която има ниска цена на човешкия труд. Този бюджет е още една стъпка за премахване на въпросната политика.
Ще работим в посока вдигане на доходите. В бюджета е заложено увеличение на средната работна заплата с между 10 и 12%, увеличение на минималната работна заплата с рекордните 20%. За първи път минималната работна заплата се доближава до критичната цифра 1000 лева - 933 лева с увеличението от 20%. Това е мярка, която ще засегне пряко 1 млн. души в България.
Допълнително е заложено увеличение на пенсиите с 11%, защото нашите родители, баби и дядовци заслужават. Когато лансирахме бюджета за първи път, ГЕРБ излязоха и самият г-н Борисов каза, че той е против вдигането на пенсиите. С това реално обяви война на пенсионерите. Щастливи сме от това, че успяхме да опазим увеличението на пенсиите, така че нашите възрастни роднини да могат да живеят по-справедливо. Знаем, че това не е достатъчно, че трябва още, но това са възможностите към този момент.
Друга ключова политика е рекордната капиталова програма от 10 млрд. лева. Това е 25% повече от заложеното за текущата година. Революционното в този бюджет е едномилиардната програма - фонд за общински проекти. Общините могат да кандидатстват за ВиК проекти, пътища, обществени сгради, културни институции и т.н. До момента парите за подобен тип инвестиции се хвърляха на МРРБ. МРРБ финансираше проекти по непрозрачен начин, без да се отчита за равномерност на инвестициите по отделните общини. Ставахме свидетели как се строи зала за балет в село с 900 души население. В същото време големи градове не получаваха пари.
Революционното е, че имаме въпросния фонд с ясно писани проекти. Проекти, които са разпределени равномерно спрямо брой население. Всяка една община е категоризирана и получава финансов лимит спрямо категорията. Общините могат да подават неограничен брой проекти, единственото изискване е проектите да бъдат реализируеми в рамките на годината - тоест да имат разрешение за строеж. Като допълнително кметовете могат да подават проекти за проектиране. Ако нямат необходимата проектна готовност и не искат изцяло нов подход, който не съвпада с моментната политика на управление на общината, те биха могли да подадат и множество проекти за проектиране.
Другите две основни политики, които ще доведат до повишаване стандарта на живот в България - над 1 млрд. лева допълнителни средства за здравеопазване и горе-долу още толкова за образование. Здравната система трябва да може да е абсолютно финансирана, за да може, когато отидем при личния лекар, да не чуваме, че направленията са свършили. Образованието е основна дългосрочна инвестиция на държавата. Увеличили сме както средствата за издръжка на децата в училищата, така и средствата за хранене на децата в градините, яслите, училище. Има и рекордна програма за изграждане на нови училища, детски граници и ясли, както и разширенията им, изграждане на спортни салони, на плувни басейни, така че децата ни да се учат в качествена и здравословна среда и да могат да спортуват, да са здрави.
Как си обяснявате кампанията на вашия партньор в мнозинството ГЕРБ срещу този бюджет?
Това е класическият подход на ГЕРБ - показват мускули. Виждаме, че в определени комисии не гласуват определени бюджети. На първо гласуване в бюджетна комисия и здравна комисия бюджетът на НЗОК не беше приет. Това означава да оставиш здравната система без пари, лекарите, сестрите, санитарите - без пари, болниците да не могат да си платят тока, да спрат всички системи за поддръжка, включително и в спешната грижа за хора, които в този момент са на легло. Това означава много страшно нещо.
Сигурни сме, че с подхода, който имаме - сядаме на масата за преговори, бюджетът на НЗОК ще бъде приет в срок, тоест до края на тази година.
А ще успеем ли да приемем еврото като валута от 1 януари 2025 година?
Това е нашата цел, посоката, в която работим. Искрено се надяваме, че ще влезем в този срок.
Интервю на Илияна Маринкова
