ИНТЕРВЮ


Д-р Вл. Сотиров пред ФрогНюз: Поведението на Радев е перверзно и психопатно, той обяви война на ПП-ДБ

27 12438 30.11.2023
Д-р Вл. Сотиров пред ФрогНюз: Поведението на Радев е перверзно и психопатно, той обяви война на ПП-ДБ
Д-р Владимир Сотиров, психиатър БГНЕС

"Президентът Радев откровено злоупотребява с институцията и с позицията, която заема. Той злоупотребява с парламента, за да разчисти своите по същество лични сметки. Той е човек, който също не може да овладява интензивните си негативни, разрушителни емоции. Само че не в такава степен, която е характерна за футболните фенове и полицаите. Именно това е перверзното и психопатното - уж си овладян човек, но в същото време злоупотребяваш с властта, която имаш, с позицията, която заемаш, с инструментите на властта, до които имаш достъп, за да разчистиш личните си сметки."


Това заяви в интервю за ФрогНюз психиатърът доктор Владимир Сотиров. Вижте и цялото интервю:

Доктор Сотиров, как зимата и лошите метеорологични условия влияят на психиката ни? Има ли увеличение на депресивните състояния и тревожната симптоматика?

 

 

Не съм сигурен, че има ръст на клинично значимите състояния, свързани с тревожност и депресивитет, но със сигурност зимата и лошите метеорологични условия се отразяват негативно на емоционалното ни състояние. Факторите за това са няколко. Основният е свързан с ограничената продължителност на светлата част на деня. Това означава, че е намалена онази част от денонощието, в която ние можем да бъдем активни и пълноценно функциониращи навън, извън домовете си. Възможностите ни за това са ограничени. Втори фактор - лошото време. Когато навън е студено, духа вятър, вали дъжд и сняг, ние сме практически блокирани по принудителен начин в домовете си. Ние сме затворници, загубили сме свободата си да сме активни. Отново казвам - да функционираме пълноценнно навън, където се случва една значителна част от живота ни. Животът се случва в домовете ни, но и извън тях. Най-значителната част от социалния ни живот се случва именно навън. И тогава, когато ние не можем да живеем социално и пълноценно, ние сме фрустрирани. Ние сме лишени от една фундаментална характеристика на здравето и това е да се чувстваме свободни, за да можем да се себеизразим и да се разгърнем, така да се каже.



Ние трябва да сме свободни да разгърнем потенциала си чрез взаимодействия и активност. И тогава, когато сме загубили това усещане за свобода, ние не се чувстваме здрави. Защото една от най-кратките дефиниции на болестта е да загубиш свободата си да си активен, да си функционален. Всъщност свободата може да я приравним към здравето. Несвободата може да я приравним към болестта. Както болестта отнема свободата, така и липсата на свобода предизвиква болест. А лошото време всъщност ни затваря - прави ни затворници и ограничава нашата свобода. В този смисъл ни разболява.

 

То също така води до състояния, за които думата "депресия" не е приемливо да се използва. Депресията е термин, с който ние обозначаваме клинично значими състояния на потиснато настроение и нарушено функциониране. Това нарушение във функционирането има много измерения - социално, междуличностово, професионално, емоционално, когнитивно. Говорим за термин, който ние използваме като диагноза. Депресията е разстройство, което е толкова силно изразено, че е достатъчно да удовлетвори определени клинични критерии. Т.е. клиничен проблем, който може да бъде повлиян с клинични методи. Лошото време само по себе си предизвиква депресивитет - искам да подчертая, че това не е депресия - който ние обозначаваме с понятието "дистимия". Т.е. потиснато настроение, загуба на тонус, отпадналост, липса на достатъчно мотивация, едно общо раздразнение, фрустрация е точната дума. Думата "фрустрация" много точно приляга на тези моменти, в които ние имаме нужда да функционираме пълноценно, но поради независещи от нас обстоятелства не можем. Казваме, че сме фрустрирани, когато наши базисни потребности - да общуваме, да творим, да спортуваме, да сме активни, да сме в контакт с природата - са блокирани.

 

Трети фактор е и намалената светлина. Виждате и сега колко е мрачно навън. Липсата на достатъчно светлина също е фактор, който влияе директно върху емоционалното ни състояние. И затова в географски ширини, където има продължителни периоди на тъмнина - говоря за скандинавските страни най-вече, Полярният кръг и пр. - там тези състояния са много чести и лечението всъщност е със светлина. Има специфични лампи, които са разработени за фототерапия - т.е. терапия със светлина. Много е важно в къщите ни да е светло. Не трябва да има сумрак. Другото, което можем да правим, ако не можем да се виждаме навън с хора, това означава да ни гостуват приятели. Това е лечението на такива състояние - светлина и гостувания на приятели, на близки хора.

Когато говорим за психично здраве и за фрустрацията, която неизменно понякога ни съпътства, не може да не обърнем внимание на феномена на гнева, който също доста често възниква. Наскоро станахме свидетели на протеста на футболните фенове срещу БФС и исканата оставка на Боби Михайлов. Имаше случаи на насилие от страна на полицията и от страна на запалянковците. Какво провокира според Вас гнева и от двете страни?

 

Вероятно в основата на този гняв е преживяване за незачитане. Запалянковците се чувстват пренебрегнати, незачетени, нечути, невидяни и неразбрани. Не им се обръща достатъчно внимание. Не са взимани насериозно. И това може да провокира в някакъв смисъл справедлив гняв, ако действително има такъв тип незачитащо отношение. Ако се изразим на по-вулгарен език - "Я не ме занимавай с твоите претенции, с твоите нужди, какво ме интересува какво искаш ти? Я се разкарай оттука. Я ми се махай от главата."

 

Говорим за такъв тип послания, може би не толкова директни и експлицитни. Но може да е с пренебрежително мълчание, с невзимане на отношение например. Например, правиш някакви искания, възражения, протести, ноти, декларации, открити писма, подписки - и глас в пустиня. Никой не те чува. Това също може да провокира такова преживяване за дисквалификация, за пренебрежително отношение от страна на институции и организации.



Ако действително запалянковците са имали такова преживяване - че техният глас не се чува - това може да провокира у тях закономерен, естествен гняв. Защото в края на краищата пренебрежението е форма на агресия, макар и пасивна. То е директен удар по преживяването за лично достойнство. А ние нямаме нищо по-ценно от това. И всеки път, когато то е съзнателно или неволно наранено от другите, преднамерено или не, с действие или с бездействие, ние веднага влизаме в режим на защита. Това е най-ценното нещо, което трябва да охраняваме. Много често защитата става през агресия. Бягството е един вариант, но то невинаги е адаптивна стратегия. Понякога трябва да се защитиш през агресия - не като се махнеш, а като останеш и браниш това, което ти е ценно. Допускам, че запалянковците са се чувствали именно по този начин. Друг е въпросът дали те могат да комуникират по адекватен начин претенциите, исканията и нуждите си, така че да могат да бъдат зачетени, чути, видяни, разбрани. Допускам, че те имат някакви дефицити в способността си да комуникират пълноценно претенциите си. Да заявяват нуждите си и себе си като цяло. Но така или иначе преживяването у тях е това.

 

От друга страна, полицаите, почти сигурно е, че са се почувствали незачетени. Вероятно са получавали послания с думи или действия - "Кои сте, бе, вие, нещастници, я се разкарайте оттука! Кои сте вие, че ще ни казвате на нас какво да правим?" Нещо от този сорт. Т.е. не е признат авторитетът им, не е призната властта им, която произтича от длъжността им, от професията, която заемат. И това отново е агресивен акт на дисквалификация, на незачитане. Напълно е възможно полицаите, които не са добре тренирани да работят с преживяванията си, най-малкото да ги идентифицират, да си дават сметка какво ги мотивира в действията им, а много често действията им са емоционално мотивирани, защото става въпрос за интензивни преживявания на фрустрация или на гняв, който е в някаква степен закономерен. Този гняв мотивира поведение, което е откровено агресивно. Това е естествена реакция на жертвата на агресия, да отвърне с агресия.

 

Когато полицаите не са достатъчно себерефлексивни, усетни, осъзнати, школувани, тренирани, да овладяват емоциите си - първо да ги разпознават, да ги идентифицират, да си дават сметка за тях - те трябва да са много внимателни и да имат механизми, включително колективни, посредством които те да могат да удържат тези интензивни и по същество разрушителни емоции. Няма как да очакваме, че те ще се справят с това чувство, ако нямат съответните механизми. Разрушителните емоции закономерно възникват в определени ситуации. Те могат да бъдат провокирани по един много директен и груб начин. Когато служителите на реда се чувстват дисквалифицирани, закономерно е у тях да възникне естествен гняв, който мотивира у тях разрушително поведение. Т.е. те на практика отвръщат на това преживяване на незачитане с агресия, за да могат да защитят себе си. Полицаите, понеже са човеци, и то такива с непреработени комплекси, нелекувани в психологически смисъл на думата, те не могат да реагират по друг начин освен по този, по който човеците реагират. И те реагират, като приемат нещата лично. Т.е. не реагират професионално, не се държат професионално.



В този смисъл, ще кажа, че на запалянковците е простено, че са диви, невъздържани и необуздани, но на полицаите не е простено да бъдат такива. Ако агресията у протестиращите е стихиен процес и може да бъде разбран в контекста на тълпата като нещо нормативно, то не може също такава агресия да бъде наблюдавана в една организирана група от хора, каквато е полицията. Тя не е тълпа и не може да се държи като такава, не може да реагира по огледален начин. Това вече е проблем на много високо ниво, проблем на организацията. На групово ниво също няма процедури, посредством които групата да може да овладее поведение, което е мотивирано от интензивни емоции на свой член - другите полицаи би трябвало да могат да озаптят свой колега. Т.е. групата не може да озапти своя член.

 

И на трето място, вече на ниво полицията като организация, имаме организационен проблем, защото всъщност няма интервенции, насочени в тази посока. Аз поне не знам да има такива програми, които да се занимават с формиране на умения у полицаите да овладяват интензивни негативни чувства. Това включва и повишаване на емоционалната им интелигентност. Не само на образоването им в процедури, алгоритми, техники, инструментални умения. Но и те трябва да бъдат обучавани в посока на това как да се развиват като личности и да повишават емоционалната си интелигентност.

В тази връзка, как бихте коментирали поведението на Борислав Михайлов, който до последно отказваше да подаде оставка? Все пак целият гняв и всички разрушителни емоции на футболните запалянковци бяха насочени именно срещу неговата фигура?

 

 

Поведението му ми се струва като на човек, който не е в реалността. Нали знаете, една от дефинициите за лудостта е тогава, когато ние не възприемаме правилно реалността, или иначе казано не сме в контакт с нея. Някак си витаем в облаците. Не сме на земята. Мисля, че това е нещо, което може да се каже за Боби Михайлов. Определено не се държеше като човек, който има директна връзка с реалността, не се държеше като човек, който я отчита. Аз мисля, че поведението му беше тежко неадекватно. Ако си даваше сметка за реалността и не си беше повярвал, можеше да предотврати всички тези напрежения, конфликти и сблъсъци.



Има един термин в психологията - нарича се "личностова инфлация". Една личност е в инфлация тогава когато смята себе си за едва ли не за богоподобна, над другите - много по-високо качество човек, за който правилата на живота, валидни за останалите, не важат. Такъв човек е овластен до степен, че може да си позволи всичко. За него няма нищо забранено. Той е "над нещата", над другите, над правилата, над нормите, които организират живота ни. Хората казват - "въздух под налягане". Превърнал си се в един балон, надул си се толкова много, че си литнал в небето, не си вече на земята. Имаш обем, но нямаш съдържание. Изглеждаш голям, но вътре си празен, кух, въздух, няма плътност. Ето това е Боби Михайлов.

Как бихте коментирали истериите около приемането на бюджета? Бяхме свидетели на словесни престрелки между президента Радев и финансовия министър Асен Василев. Василев обвини Радев, че разпространява фалшиви новини, а самият Радев заплаши, че ще наножи вето върху Закона за държавния бюджет.

 

 

За Радев е валидно в голяма степен същото, което казах и за Боби Михайлов. Той също е в инфлация. Той също си е повярвал, така да се каже - че е нещо повече от другите и че е над нещата. Той смята, че тази позиция го овластява до степен, в която не трябва да спазва добрия тон и да се съобразява с добрите нрави.

 

Радев откровено злоупотребява с институцията и с позицията, която заема. Той злоупотребява с парламента, за да разчисти своите по същество лични сметки. Той е човек, който също не може да овладява интензивните си негативни, разрушителни емоции. Само че не в такава степен, която е характерна за футболните фенове и полицаите. Все пак той е малко по-софистициран от тях. Именно това е перверзното и психопатното - уж си овладян човек, но в същото време злоупотребяваш с властта, която имаш, с позицията, която заемаш, с инструментите на властта, до които имаш достъп, за да разчистиш личните си сметки.

 

Защото той всъщност влиза в лични войни. Радев приема много лично поведението на опозицията. Специално говоря за ПП-ДБ. Той е тръгнал на война с тях. Това е негова лична война. И това се вижда - че той винаги реагира много емоционално. Поведението му е в огромна степен емоционално мотивирано. Той се опитва да го прикрие зад рационални аргументи, но неубедително. Всички ние виждаме, ако сме достатъчно непредубедени, че той реагира твърде емоционално. Той реагира по същество травматично, като човек, който има сериозен проблем. Не реагира от позицията на институционалната неутралност - безпристрастно и студено. Това също е проблем, свързан с личността му. Той не може да овладее и да разграничи, че се активира някакъв негов комплекс, така да се каже, който го води за носа, буквално. И ние всички ставаме свидетели на тази негова немощ. Този човек определено не може да се справи със собствените си комплекси.

 

Интервю на Георги Камарашев


Препоръчай Сподели
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate now Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay
Ads / Реклама
Ads / Реклама