Нещо става в България. Нещо става с България. Нещо тъмно и недоловимо, прокобно и неведомо. Нещо, което влече. И влече към дъното.
Бяхме свикнали да мислим, че нищо не става от България. Най-малкото не става нормална страна за живеене – последните двадесет години са доказателство за това. Доказателство, потвърдено от милион и половина еднопосочни билета, от децата ни, загъбрили тази живеща в миналото страна.
Бяхме свикнали родината ни да е прокълната територия, блато, в чиято кал се ровим като слепи червеи. Бяхме свикнали с мизерията, с лъжите, с фалша, с гротескните деградации на властта, с триумфа на позора и простащината. Сега обаче е друго: сега е окончателното прозиране, че в тази страна няма перспектива, че тя отмира като престаряла костенурка в костената си черупка, че тя е не само предадена – тя се е предала сама; отдавна и изцяло – че движенията са мними, а верите – само пошъл ритуал; че всички клетви и уверения са кух съсък на сухи листа под вятъра; че не живеем, а вегитираме – че битието ни е сън и нищетата, голямата духовна нищета, сънува всъщност нашия живот.
Нека припомя само част от голямата верига на събития, които се случиха и се случват тези дни. Беше пуснат от ареста Алексей Петров, смятан за гангстер №1 в същата тази България, която уж обитаваме – но бил и сив кардинал в основната й тайна служба. Той моментално се превърна в обвинител №1 и взе да сипе компромати. Заяви, че се налагало да влезе в политиката, и деликатно намекна претенциите си чрез думите на Буров – за това как в тази страна (нашата България!) управлявали все бивши и бъдещи затворници.
Това говорене бе подето (чрез микрофона на един очеваден политически Франкенщайн, който на всичкото отгоре се оказа и педал, упражнявал сексуален тормоз над подчиненте му партийни активисти!) от легални политически партии и не на последно място – от самия български – с извинение – прездидент. Оказа се, че същият този господин с двойна биография е дал рамо на същия този Алексей Петров още като лидер на БСП – през 1999 г., отстранявайки свой съпартиец от компания за таксита и предоставяйки тази компания на Трактора - срещу обещанието тя да стане основа за тайната политическа полиция на опозиционната тогава БСП!
Беше пуснат не само Трактора. Бяха оневинени и “братята” Галеви, феодални владетели на първия частен град Дупница. Беше освободен и пуснат да се лекува и Златко Баретата, обвиняем за доста неща, сред които и убийства. Така се доказа – не, думата е неточна – така се потвърди отново отколешната истина, че в България няма правосъдие.
Затова пък има Спасители, има и ново Възраждане. Последният спасител на нацията се появи преди повече от година: с претенцията да накаже корумпираните от прословутата тройна коалиция, която превърна нашата България в най-корумпираната страна в Европа – и в руски троянски кон в ЕС. Дойде начело на нова дясна партия, замрази руските енергийни проекти, нарече АЕЦ “Белене” гьол и котка в чувал, започна с бясна скорост да вади скелети от гардеробите. Ръкопляскаха му – докато се оказа, че за пореден път си имаме работа с човек, чийто основен принцип е “дума дупка не прави”. Днес той изпитва мераци да национализира; отказва да прави реформи, защото те се правели само с бол пари; благоговее публично пред Тодор Живков, чийто бодигард всъщност е бил. За него спортните зали и магистралите са по-важни от образованието и здравеопазването, а сам той застава “с цялото си сърце” (според ИТАР ТАСС, а според него – само “прагматично”) зад руските енергийни проекти – и дори е поканил не друг, а самият Путин, за да официализира новото воскресение на дружбата от векове за векове.
Но баста вече със Спасителите – идва ред на новите Възродители. Г-н Георги Първанов, известен още под името Гоце, водейки се на работа като президент, една година преди края на мандата си се оказа създател на нова политическа формация, назована с първите букви от българската азбука – АБВ, Алтернатива за българското възраждане. Определено е вече кога ще се състои същото – възраждането сиреч. На другия ден след десети ноември. Тъй де, преходът свърши, почваме начисто – макар и със старите ченгета, рубладжии и измекяри. И два дни преди идването на Путин – та да може сам той, като законен Голям брат на нашата Българийка, да благослови рождението на новата русофилска партия, респективно обновената пета колона. Да бъде и пребъде – и амин, вечна ни памет и лека ни пръст!
Да напомня: Путин не идва никога в страни като нашата само защото някой го е поканил. Той идва, когато трябва да се официализират важни договорености, скроени потайно, зад гърба на съответния народ. Когато трябва да се покаже, че някоя блудна държава е върната отново в руската обрита, и е окончателно омотана с газопроводи, енергийни доставки и прочее съвместни проекти. Идва, за да каже – ние пак сме тук – и нашите хора пак са тук. Идва, за да благослови своя резидент, за да стегне юздитге на поразпасалия се български премиер, за да гарантира милиардните задължения, които да висят на шията и на идните поколения – и да прикове окончателно драпащата към Европа наша Българийка към добре познатата й азиатската простотия, безвремие и деспотизъм.
Предишният път дойде – и покрай това идване резидентът му обяви, че нашата България е направила “голям шлем”. И като че ли имаше предвид не върховното постижение в бриджа, а един от инструментите на инквизицията, предназначен за мачкане на непокорни глави. Сега очевидно се готви нов, усъвършенстван – който да пристяга като желязно менгеме националното достойнството и паметта ни – и да пада над очите – та освен безпаметни, безмозъчни и притворни, да бъдем и слепи.
Тази перспектива е тъмната и неведома сила, която ни влече към дъното. Тя се появява винаги, когато Русия иска да се намеси, като ни придърпа към себе си. Този път май окончателно, защото и без това нашата България е вече загърбена – двадесетилетната лъжа прогони оттук всичко мислещо и читаво – и реалната България вече не е тук – тя е попиляна по широкия свят. Тук е само кухата й черупка, тук е територията на старите и тъпите, на политическата чалга.
Като става дума за шлемове, Мацуо Башо има едно хайку със следното съдържание:
*
Фарс на съдбата:
под шлема свири
щурец.
Да, фарс е. Ние сме щуреца под шлема. Нашата България е щуреца. Есенен щурец – с премръзнало, одрезгавяло, предчувстващо гибелта гласче. Въпреки че Башо е автор и на друго едно хайку – най-неустрашимото, което някога е било писано:
*
Нищо в гласа на щуреца
не посказва
кога ще умре.
Ще имаме ли сили поне за това?
Едвин Сугарев, https://www.svobodata.com
