Унгарският министър-председател Виктор Орбан редовно тласка ЕС към ръба на пропастта, но дипломатите изпадат в паника, че враждебността му към Украйна е на път окончателно да изхвърли блока над пропастта.
Политическата криза е на път да избухне на срещата на върха в средата на декември, когато лидерите на ЕС трябва да вземат историческо решение за приемането на Украйна в клуба на 27-те държави и да сключат ключово бюджетно споразумение, което да осигури 50 млрд. евро за закъсалата военна икономика на Киев. Срещата трябва да покаже на САЩ, че въпреки политическото разсейване във връзка с войната в Близкия изток, ЕС е напълно ангажиран с Украйна.
Изглежда, че тези надежди могат да бъдат осуетени от Орбан, който поддържа близки връзки с руския диктатор Владимир Путин и за когото се смята, че е подкопал демокрацията и върховенството на закона в родината си Унгария. Той настоява целият политически и финансов процес да бъде замразен, докато лидерите не се съгласят с цялостно преразглеждане на подкрепата на ЕС за Киев.
Това създава огромно главоболие за лидерите на ЕС. Макар че Унгария представлява само 2% от населението на ЕС, Орбан може да държи блока като заложник, тъй като се предполага, че той действа единодушно по големите стратегически решения - а те едва ли са по-големи от започването на преговори за присъединяване на Украйна.
Това далеч не е първият случай, в който Орбан хвърля камък в работата на машината на ЕС. Всъщност той е най-гласовитият противник на санкциите срещу Русия още от анексирането на Крим от Путин през 2014 г. Но този път е различно, твърдят дипломати и служители на ЕС.
"Насочваме се към сериозна криза", заяви един от служителите на ЕС, на когото бе предоставена анонимност, за да обсъди поверителни обсъждания. Един високопоставен дипломат от ЕС предупреди, че това може да се превърне в "един от най-трудните Европейски съвети".
Орбан играе дългосрочна игра, каза Петер Креко, директор на базирания в Будапеща Институт за политически капитал. "Орбан изчаква Европа да разбере, че не е възможно да спечели войната в Украйна и че Киев трябва да направи отстъпки. (...) Сега той усеща, че моментът му настъпва, защото умората от Украйна се надига в общественото мнение в много страни от ЕС".
Теоретично на масата има краен вариант - такъв, който би изключил Унгария от политическите решения на ЕС - но страните смятат, че аварийният шнур е токсичен заради прецедента, който би довел до разединението и фрагментацията на ЕС. Засега изглежда, че европейските лидери ще приложат обичайния си подход на любезно ухажване на лошото момче на ЕС, за да се опитат да постигнат компромис.
Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел, чиято задача е да изработва споразумения между 27-те лидери, ръководи мекото търсене на компромис.
В началото на седмицата той пристигна в Будапеща за интензивна двучасова дискусия с Орбан. Въпреки че срещата не доведе до незабавен пробив, тя беше полезна, за да се разберат опасенията на Орбан, заяви друг служител на ЕС.
Става въпрос за парите
Някои дипломати от ЕС тълкуват заплахите на Орбан като стратегия за повишаване на натиска върху Европейската комисия, която задържа 13 млрд. евро от фондовете на ЕС за Унгария поради опасения, че страната не спазва стандартите на ЕС за върховенство на закона.
Други обаче заявиха, че е грешка да не се гледа отвъд непосредствената тактика на транзакциите. Орбан отдавна поставя под въпрос стратегията на ЕС за Украйна, но до голяма степен беше игнориран или представян като марионетка на руския президент Владимир Путин.
"Наблюдавахме го, бяхме изумени, но може би не отделихме достатъчно време, за да го слушаме в действителност", каза друг високопоставен дипломат от ЕС.
Лидерът на партията "Фидес" все по-често е изолиран в Брюксел. Предишните умиротворители като бившия германски канцлер Ангела Меркел или други шепнещи на Орбан представители на така наречената Вишеградска четворка - Словакия, Полша, Унгария и Чешката република - вече не са там. Очакваното завръщане на Доналд Туск в Полша, проевропейски и антируски лидер, само ще засили статута на Орбан като самотен и демонстративен отцепник.
"Вече няма кой да вразуми Орбан", казва трети служител на ЕС. "Сега той подкопава ЕС отвътре".
Оръжията на масата
Докато разочарованието расте, ЕС обмисля как да се справи с унгарските заплахи.
Теоретично Брюксел може да използва срещу Унгария т.нар. процедура по член 7 на ЕС, която се използва, когато се счита, че дадена страна е в риск да наруши основните ценности на блока. Процедурата понякога се нарича "ядрената опция" на ЕС, тъй като предвижда най-сериозната политическа санкция, която блокът може да наложи на страна членка - отнемане на правото на глас по решения на ЕС.
Заради тези мащабни последици има резерви към прилагането на тази опция срещу Унгария. Когато през 2000 г. лидерите на ЕС въведоха "дипломатически санкции" срещу Австрия, ден след като партията на австрийския крайнодесен лидер Йорг Хайдер влезе в коалицията, това даде обратен ефект. Много австрийци бяха разгневени от намесата на ЕС и настроенията срещу ЕС се повишиха. Санкциите бяха отменени по-късно същата година.
Сега в Брюксел е широко разпространено мнението, че член 7 може да предизвика подобна реакция в Будапеща, да подхрани популизма и в по-дългосрочен план потенциално дори да предизвика ефекта на снежната топка, водещ до непреднамерено излизане на Унгария от блока.
Предвид тези опасения дипломатите удвояват усилията си за намиране на начини за заобикаляне на унгарското вето.
Един от вариантите е 50-те милиарда евро за Украйна за периода 2024-2027 г. да бъдат разделени на по-малки суми на годишна основа, заявиха трима служители. Критиците обаче предупреждават, че този вариант няма да постигне целта да се осигури по-голяма предвидимост и сигурност за затруднените публични финанси на Украйна. Той също така би изпратил лош политически сигнал: ако ЕС не може да поеме дългосрочен ангажимент към Украйна, как тогава може да иска от САЩ да направят същото?
Същата дилема се отнася и за планираната военна помощ от ЕС. Страните от ЕС биха могли да използват двустранни споразумения, а не структури на ЕС като Европейския механизъм за мир, за да изпратят военна помощ на Украйна, като по този начин на практика изключат Будапеща. Това обаче би означавало, че ЕС като такъв не играе никаква роля в предоставянето на оръжия - признание за безсилие, което е трудно за преглъщане и вреди на единството на ЕС спрямо Киев.
Очевидно е, че нараства загрижеността относно политическата подкрепа на ЕС за Украйна, заяви пред "Политико" външният министър на Литва Габриелиус Ландсбергис. "Отначало това беше Унгария, сега все повече страни се съмняват дали има път".
Запитан за възраженията на Унгария, Руслан Стефанчук, председател на украинския парламент, заяви пред "Политико": "Украйна се присъединява към Европейския съюз и спазва всички препоръки (...) Искам да се уверя, че всички държави членки зачитат напредъка, който Украйна демонстрира".
Дългосрочната игра
Остава още един вариант, който е класически за ЕС: да се отложи вземането на ключови решения относно политиката за Украйна за началото на следващата година. Освен с Унгария, Берлин се бори и с последиците от това, че германският върховен съд изтри 60 млрд. евро от фонда за климата - и така създаде огромна дупка в бюджета си.
Подобно забавяне би довело и до истории за разбитото единство на ЕС, каза друг дипломат от ЕС. Но "в реалния свят това не би било проблем, защото бюджетът на Украйна е наред до март 2024 г.".
За други обаче печеленето на време е сложно. Европа се насочва към избори през юни следващата година, което прави вземането на деликатни решения по-трудно. "Наближаването на изборите няма да направи нещата по-лесни", каза вторият служител на ЕС, като същевременно подчерта, че бързите решения са от ключово значение за Украйна. "За Зеленски това е от екзистенциално значение, за да поддържа бойния дух на бойното поле".
И двамата, както и друг цитиран в тази статия служител, получиха анонимност, за да говорят свободно.
Брюксел все повече се притеснява и от дългосрочната игра на Орбан.
От Будапеща непрекъснато се отправят нападки срещу Брюксел по различни въпроси - от демократичния дефицит до културните войни за миграционната политика на ЕС. Последният пример е агресивна евроскептична рекламна кампания, включваща плакати, насочени към самия председател на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. На плакатите Фон дер Лайен е изобразена до Александър Сорос, син на Джордж Сорос, председател на фондация "Отворено общество", с репликата: "Нека не танцуваме в мелодията, която те свирят!"
"Никой не се чувства комфортно предвид случващото се в Унгария", заяви в четвъртък пред репортери комисарят по бюджета Йоханес Хан. "Много е трудно да се преглътне това, като се има предвид кампанията, която той води срещу ЕС и срещу президента. Когато пита народа си за много неща, той не пита, ако Съюзът е толкова по-лош от СССР, защо не напуска?".
Но Орбан изглежда по-скоро желае да превземе ЕС отвътре, отколкото да напусне кораба, както направи Великобритания. Той все повече усеща, че вятърът духа в неговата посока след неотдавнашните резултати от изборите в Словакия и Нидерландия, казва Креко, където победителите са на едно мнение с него, когато става въпрос за Украйна, миграцията или въпросите на пола.
Унгарският министър-председател побърза да поздрави победителя в холандските избори, яростно противопоставящия се на ЕС Геерт Вилдерс, като заяви, че "вятърът на промяната е тук".
"Орбан играе в дългосрочна перспектива", каза третият служител на ЕС. "С Вилдерс, още един или двама крайнодесни лидери в Европа и потенциалното завръщане на Тръмп той скоро може да се окаже по-малко изолиран, отколкото всички си мислим".
Публикация на Барбара Моенс, Николас Винокур и Якопо Баригаци в "Политико". Преводът и заглавието са на редакцията на ФрогНюз.
