Предстои ни едно истинско приключение. Намираме се в шриланско село, откъдето ще се качим на волски каруци, за да навлезем навътре в джунглата. А от там на лодки ще стигнем до друго село, където ще опитаме местен хляб и специалитети. А накрая яхваме джиповете и тръгваме да търсим слонове и леопарди.
Препитанието на хората тук е предимно от земеделие. Отглеждат ориз, зеленчуци и тапиока, както и плодови дървета – помело и портокал.
Островът е много зелен и благодарение на системата за напояване има вода навсякъде. Движим се по черен път, който е толкова неравен, че дори воловете се затрудняват да издърпат каруцата.
Наоколо се редят оризови полета. Шри Ланка задоволява собственото си потребление от ориз, та дори изнася. Всичко е местно производство. Има много видове ориз, в зависимост от ястието. За по-висококачествен се смята по-светлият.
За да пазят оризовите полета, днес се строят къщички на дърво или някъде между насажденията. Пазят ги не толкова от хора, колкото от животни и най-вече слонове. В миналото са опъвали тел и навръзвали на нея стъклени бутилки. Пазачът, като чуе шум, пали факли за да прогони слона. Те инстинктивно се плашат от огън.
Слизаме от волските каруци и минаваме за кратко през джунглата, за да стигнем до един водоем. Качваме се на лодки, за да отидем до дома на семейство, което ще ни покаже как се оцелява сред джунглата. Отглеждат много плодни дървета и основни продукти за прехрана.
За няколко минути една женска ръка обелва и чупи кокосов орех, като ни разказва, че по време на войните много ранени са спасени с кокосова вода. Тя е близка по състав на човешката плазма и водата около плода в майчината утроба.
Кокосът се изстъргва и се слага в ястието, а черупката се използва за чаша или паничка. Домакинята наклажда огън и ни пече роти - традиционен хляб. Прави се от кафяво брашно, настърган кокос, осолена вода и малко питейна вода. Оформя се и се пече върху бананово листо. Докато хлебчето стане готово, излизаме навън, за да приготвим самбола. Настърган кокос, люти чушки и лук се смачкват с тежък объл камък. Накрая се добавя и лайм. Честно да си призная, не очаквах да е толкова вкусно.
А замисляли ли сте се как се отделят обелките от ориза? Оризът се слага в каменен съд и започва да се бие с бамбуков прът. Въобще не е лесно. След това оризът се вее и шлюпките падат, като остават зрънцата.
Тръгваме отново по реката. Водата е чиста и местните я използват за пране на дрехи и да се изкъпят.
Навлизаме още по-навътре в джунглата. Сред тези непроходими растения, местните строят цели села. Но докато вървим и гледаме тези дървета, не очакваме да има хора наоколо. Изведнъж пред нас се разкриват няколко къщи. Посрещат ни с усмивка и вкусен обяд на огън. Трябва да знаете, че местната кухня не е за всеки. Много е пикантна и с много подправки. Но няма да умрете от глад. Заради туристите се стараят да предлагат и европейска кухня, а в хотелите има огромно разнообразие от ястия за всеки. Един ден в месеца, по време на пълнолуние, не се пие и не се сервира алкохол.
След лодките и волските каруци е време да се качим и на тук-тук.
Това е традиционният местен транспорт. Малки триколки обикалят калните пътища и правят придвижването ни по-бързо и дори приятно.
В Шри Ланка има много голяма популация на слонове и леопарди. Качваме се на джипове и тръгваме на мини сафари.
Голямо богатство на тази страна са животинските видове. Тук има над 600 птици и 125 бозайници. Слоновете са над 6000. Някога са ги използвали в селското стопанство и за пренос на товари. Но повече от 25 години тези големи животни са изключително тачени и ги включват само в празници или специални процесии. В света има три вида слонове - азиатски, африкански и горски, но последният е почти изчезнал. Когато идват англичаните, започнат да ги стрелят за спорт и така избиват почти всички в планините.
Като гледаме тези храсталаци и джунгли няма как да не питаме за змиите. В Шри Ланка има 92 вида змии, от които 7 са отровни. Но те живеят в пустите райони, далеч от хората. В северната част на острова има най-много. Особено след дъжд. Тогава могат да се видят и по пътищата. Като цяло будистите няма да наранят или убият животно, ако не е необходимо. Змиите дори им помагат, като ловят гризачи от оризовите полета. Местните добре познават влечугите и посягат единствено на отровните. Другите видове не ги закачат.
Сафарито е истинско приключение. Изключително добре организирано, много богато, като емоция и преживявания.
Вижте всичко това в Професия турист или изживейте с програмите на ЕКВАТОР
Автор: Адриана Русенова
